О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 397
София, 19.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2473/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Л. С. П. чрез нейния пълномощник адв. Н. А., против решение № 114 от 26.01.2015 г. по в.гр.д. № 2834/2014 г. на Варненския окръжен съд. Наведени са доводи за неправилност на същото поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателката подържа, че изразеното от нея становище в отговора на исковата молба за допустимост и основателност на иска за делба, и за недействителност /нищожност, унищожаемост/ на завещателното разпореждане, направено от общия за нея и ищците наследодател, имплицитно включва и искане по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на завещателното разпореждане до размера, необходим за възстановяване на нейната запазена част.
Поставените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правни въпроси, по които се иска допускане на касационно обжалване на въззивното решение са следните: 1/ Следва ли да се приеме, че е преклудирано правото да се иска намаляване на завещателното разпореждане от наследник със запазена част, когато той е призован като ответник в делбеното производство, изразил е становище за допустимост и основателност на иска за делба, оспорил е завещателното разпореждане с отговора на исковата молба, но изрично искане по чл. 30, ал.1 ЗН е направил след даване ход на делото по същество. 2/ Следва ли да се приеме, че е налице нарушение на служебното начало, когато съдът приема в първото съдебно заседание за заявена претенция по чл. 30, ал.1 ЗН с факта на встъпване на наследник по закон с право на запазена част като съделител- ответник в делбеното производство, който с отговора си на исковата молба поддържа иска за делба. Представлява ли това действие процесуално нарушение, водещо до отмяна на решението. Твърди се, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и имат съществено значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. За да обоснове твърдяното противоречие, жалбоподателката се позовава на решение № 6 от 13.02.2006 г. по гр.д. № 630/2005 г. на ВКС, І г.о., решение № 641 от 08.07.1998 г. по гр.д. № 1493/97 г. на ВКС, І г.о., определение № 72 от 11.02.2014 г. по гр.д. № 11/2014 г. на ВКС, І г.о.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Н. С. К. и Д. С. К. изразяват становище, че жалбата е основателна.
Ответницата по касация Л. Р. Т. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е обезсилено решение № 4188 от 14.08.2014 г. по гр.д. № 4249/2012 г. на Варненския районен съд в частта, с която е възстановена запазената ? ид. част на Л. С. П. от наследството на С. С. С., поч. на 25.06.2010 г., и в тази част е прекратено производството по делото. Отменено е първоинстанционното решение в частта, с която е намалено с ? ид. части извършеното от С. С. С. завещателно разпореждане в полза на Л. Р. Т. със собствената му ? ид. част от апартамент № 95, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] и са възстановени запазените части от наследството на неговите наследници Н. С. К. и Д. С. К. в размер на ? ид. част за всяка от тях, и както и в частта, с която е допусната делба на недвижимия имот, представляващ апартамент № 95, находящ се в [населено място],[жк], [жилищен адрес] ведно с принадлежащите към него избено помещение и съответните общи части от сградата и правото на строеж, между съделителите Н. К., Д. К., Л. П. и Л. Т., при квоти: 5/8 ид. части за Н. К. и по 1/8 ид. част за Д. К., Л. П. и Л. Т.. В отменените части е постановено друго, с което на основание чл. 30, ал.1 ЗН са възстановени запазените части на Н. К. и Д. К. от наследството на С. С. С., в размер на по ? ид. част за всяка от тях, като е намалено с 2/4 ид. части саморъчното завещание от 10.06.2010 г., с което С. С. завещава на Л. Р. Т. ? ид. част от описания по- горе недвижим имот, и е допусната делба на апартамента между съделителите Н. К., Д. К. и Л. Т. при права 5/8 ид. части за Н. К., 1/8 ид. част за Д. К. и 2/8 ид. части за Л. Т., а по отношение на Л. С. П. искът за делба е отхвърлен.
Искът за делба е предявен от Н. К. и Д. К., които са съответно съпруга и дъщеря на С. С., починал на 25.06.2010 г. С исковата молба същите са оспорили направеното от наследодателя завещание в полза на ответницата Л. Р. с твърдението, че завещанието е нищожно като противоречащо на закона, както и че същото е унищожаемо, тъй като към момента на съставянето му завещателят не е бил способен да завещава предвид здравословното си състояние. Във връзка с тези твърдения е направено искане след като бъде установена нищожността, съответно унищожаемостта на саморъчното завещание, да се допусне делба на жилището между ищците и първата ответница – Л. С., която също е дъщеря на общия наследодател. При условията на евентуалност е направено искане в случай, че завещанието е валидно и годно да произведе правно действие, съдът да приеме, че то накърнява запазените части на ищците от наследството на С. С. и да бъде намалено до размера, необходим за възстановяване на запазените им части.
Жалбоподателката в настоящото производство Л. С. П. е ответник по иска за делба. С отговора на исковата молба същата е изразила становище, че искът за делба е допустим и евентуално основателен, както и че е допустим и евентуално основателен и искът за прогласяване нищожността на завещателното разпореждане, тъй като завещателят не е бил в състояние да разбира свойството и значението на акта, който съставя, и че следва да се допусне делбата на апартамента при посочените от ищците квоти. Няма изрично направено възражение, че завещанието накърнява нейната запазена част, както и искане за намаляването му. Такъв довод е наведен след приключване на съдебното дирене, в хода на устните състезания пред първата инстанция.
При тези данни въззивният съд е приел, че претенцията на Л. П. за намаляване на завещателното разпореждане е заявена несвоевременно, и като се е произнесъл по нея, първоинстанционният съд е разгледал недопустим иск, което обуславя недопустимост на решението му в тази част.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК процесуалноправен въпрос – следва ли да се приеме, че е преклудирано правото да се иска намаляване на завещателното разпореждане от наследник със запазена част, когато той е призован като ответник в делбеното производство, изразил е становище за допустимост и основателност на иска за делба, оспорил е завещателното разпореждане с отговора на исковата молба, но изрично искане по чл. 30, ал.1 ЗН е направил след даване ход на делото по същество, е обуславящ правните изводи на въззивната инстанция за недопустимост на заявената от Л. П. претенция по чл. 30, ал.1 ЗН, но въззивният съд не е разрешил този въпрос в противоречие с практиката на ВКС. Сочените от жалбоподателката решение № 6 от 13.02.2006 г. по гр.д. № 630/05 г и решение № 641 от 08.07.1998 г. по гр.д. № 1493/97 г. на ВКС, І г.о., в които се приема, че претенцията по чл. 30, ал.1 ЗН може да бъде заявена за пръв път пред въззивната инстанция, не могат безусловно да обосноват твърдяното противоречие, тъй като са постановени при действието на ГПК/ отм./, в който няма разпоредби, аналогични на чл. 147 и чл. 266 от сега действащия ГПК от 2008 г. На настоящия състав е известна практика на ВКС, формирана по реда на чл. 290 ГПК, според която искането по чл. 30, ал.1 ЗН за намаляване на дарствено или завещателно разпореждане не може да се направи за пръв път пред въззивната инстанция, ако заинтересовваната страна е могла да направи това пред първоинстанционния съд / решение № 268 от 17.10.2012 г. по гр.д. № 479/2012 г. на ІІ г.о./. В решение № 385 от 18.04.2012 г. по гр.д. № 1538/2010 г. на ВКС, І г.о. е прието, че в делбеното производство всички искания на страните, включително и споровете по чл. 342 ГПК, се преклудират с приключване на съдебното дирене и съдът не дължи произнасяне по тях. В случая жалбоподателката е направила чрез своя процесуален представител изрично искане за намаляване на завещанието до размера, необходим за възстановяване на запазената й част, в хода на устните състезания пред първата инстанция. В съответствие с цитираната практика въззивният съд е приел, че то е заявено несвоевременно и поради това не подлежи на разглеждане.
Поставеният въпрос не съдържа изрично питане, но в подтекст се разбира, че според жалбоподателката оспорването на завещанието с доводи за нищожност и недопустимост имплицитно включва и искане за намаляването му като накърняващо нейната запазена част от наследството на завещателя. Тази теза не кореспондира с трайно установената съдебна практика, която се придържа към разбирането, че искането за намаляване на завещание и дарение по чл. 30, ал.1 ЗН е самостоятелно субективно преобразуващо право, което се упражнява чрез сезиране на съда с иск или възражение; че наследникът, който иска да се възстанови неговата запазена част, е ищец по това искане и трябва да го заяви. В този смисъл напр. решение № 185 от 12.07.2002 г. по гр.д. № 748/01 г. на ВКС, І г.о., решение № 139 от 24.06.2013 г. по г.д. № 50/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. и др. В т.3 “в” от ППВС № 7/73 г. изрично е посочено, че “ правото да се иска намаление на завещания и на дарения е лично право. Поради това, когато намалението не е поискано от всички наследници с право на запазена част, то се допуска само по отношение на този, който е направил надлежно искане. То не може да ползва наследници, които не са поискали намаление на завещание или дарение”. В тази връзка следва да се посочи също, че елементите на фактическия състав, от който произтича правото на наследника със запазена част да иска намаляване на завещание или дарение, не само не се поглъщат, но съществено се различават от основанията за нищожност или унищожаемост на завещанието. Ако завещанието е нищожно или унищожаемо, то не поражда правно действие и тогава въпросът за намаляването му на основание чл. 30, ал.1 ЗН изобщо не се поставя.
Предвид изложеното по- горе относно реда и сроковете за упражняване на потестативното право по чл. 30, ал.1 ЗС да се иска намаляване на завещание или дарение в делбеното производство, вторият от поставените в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос не обосновава основание за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 114 от 26.01.2015 г. по в.гр.д. № 2834/2014 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: