О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1061
София, 11.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 8 ноември 2011 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 816/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. В. Г. и М. Е. Г. против решението на Софийски градски съд, постановено на 24.06.2009 г. по гр.д. № 3033/04 г. С него е отменено решението на Софийски районен съд от 02.04.2003 г. по гр.д. № 3733/01 г. и е постановено друго по същество на спора, с което Н. В. Г. и М. Е. Г. са осъдени да предадат на Р. Р. А., Т. Р. С., П. Ц. М., Н. Б. Н., В. Б. Ш., С. Б. В., Я. П. М. и Ю. Ц. Л. владението върху следния недвижим имот: бивша нива с площ 0.678 дка, находяща се в землището на [населено място], м. ”О. гнездо”, съставляваща имот № 015002 по картата на землището.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Касаторите обосновават наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че с него въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси, които е разрешил в противоречие с практиката на ВКС. Формулират следните въпроси: валидна ли е и поражда ли правно действие делба на земеделски имот, включен в ТКЗС; придобиването на земеделска земя от ползвател по реда на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ съставлява ли пречка за възстановяване на собствеността на бившия собственик по реда на ЗСПЗЗ; при доказване правото на собственост върху част от имота допустимо ли е съдът да присъди предаване на владението върху целия имот; длъжен ли е съдът да преценява служебно действителността на реституционното решение по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, ако имотът се намира в границите на населеното място и няма данни собствеността да е възстановена при спазване на процедурата по чл. 11- 13 ППЗСПЗЗ.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да уважи предявеният против касаторите иск за ревандикация, въззивният съд е приел, че по силата на решение № 040254 от 02.11.2000 г. на ПК- Б. ищците в качеството им на наследници на Н. М. И. се легитимират като собственици на процесния недвижим имот. Същият представлява част от парцел І-47 в кв.8 по плана на [населено място] от 1931 г., поставен в дял на праводателката им Н. И. с договора за доброволна делба от 1958 г. Ответниците нямат валидно придобито на основание § 4а ПЗР на ЗСПЗЗ право на собственост върху възстановения имот, тъй като същият им е бил предоставен за ползване на основание ПМС № 174/56 г. за по – нататъшно подобряване на пчеларството, което не е сред изброените в § 63 ППЗСПЗЗ актове на Министерския съвет, с които законът свързва правото на ползвателите да придобият собствеността върху предоставените им за ползване имоти по реда на § 4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ.
Представените от касаторите решение № 2295 от 26.01.2004 г. по гр.д. № 2367/02 г. и решение № 1593 от 02.10.2003 г. по гр.д. № 1632/02 г. на ВКС, ІV г.о. не обосновават извод за противоречива съдебна практика по разрешения от въззивния съд правен въпрос може ли да се придобие право на собственост върху земеделска земя при условията на § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, ако правото на ползване върху нея не е учредено въз основа на някой от актовете на Министерския съвет, изброени в § 63 ППЗСПЗЗ. Тези решения са постановени при друга фактическа фактическа обстановка, при която посоченият правен въпрос не е стоял за разрешаване, доколкото в единия случай правото на ползване е било учредено по реда на ПМС № 26/1987 г., а в другия на основание ПМС № 11/82 г., които фигурират сред изброените в § 63 ПЗР на ЗСПЗЗ. Затова не е налице на основание по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по този въпрос.
Не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, 3 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване и по въпросите: валидна ли е и поражда ли правно действие делба на земеделски имот, включен в ТКЗС; придобиването на земеделска земя от ползвател по реда на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ съставлява ли пречка за възстановяване на собствеността на бившия собственик по реда на ЗСПЗЗ; при доказване правото на собственост върху част от имота допустимо ли е съдът да присъди предаване на владението върху целия имот; длъжен ли е съдът да преценява служебно действителността на реституционното решение по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, ако имотът се намира в границите на населеното място и няма данни собствеността да е възстановена при спазване на процедурата по чл. 11- 13 ППЗСПЗЗ. По всички тези въпроси има формирана трайна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил.
По първия въпрос следва да се посочи, че към момента на извършване на доброволната делба от 1958 г. и до 1963 г. процесният имот не е бил със статут на земеделска земя, а е представлявал урегулиран парцел по действуващия към този момент регулационен план от 1931 г. Няма данни да е бил внесен в ТКЗС, но дори и това да е така, съгласно чл. 11, ал.2 от Примерния Устав на ТКЗС, собствеността върху внесената земя, включена в регулационния план на населеното място, се запазва в нейните реални граници. Тези имоти могат да бъдат предмет на делба и съсобствеността върху тях да бъде прекратена съобразно общите правила за делба на наследство. На следващо място, в своята практика, формирана по реда на чл. 290 ГПК , Върховният касационен съд приема, че по спорове за собственост на земеделски земи между собствениците им преди образуване на ТКЗС и лицата, на които тези имоти са били предоставени за ползване по реда на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, последните могат да се бранят само с възражения, защитаващи правото им да придобият имота при условията на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ, но не и да оспорват легитимацията на ищеца като собственик на възстановения или признатия за възстановяване имот към момента на коопериране на земята. С възражения за липса на материалноправна легитимация към този минал момент разполагат само ответниците по спор за собственост на земеделска земя, които противопоставят свои права върху имота също по реда на възстановяването, какъвто настоящият случай не е.
В съответствие с практиката на ВКС е разрешен от въззивния съд и въпросът дали придобиването на земеделска земя от ползвател по реда на § 4 и сл. ПЗР на ЗСПЗЗ съставлява пречка за възстановяване на собствеността на бившия собственик по реда на ЗСПЗЗ. Предпоставките и редът за трансформиране на правото на ползуване, учредено въз основа на някой от актовете по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ, в право на собственост, са изчерпателно посочени в закона. Само проведената при спазване на всички законови изисквания процедура по изкупуване на предоставената за ползване земя създава приоритет за ползувателите и изключва правата на лицата, притежаващи земята към момента на образуване на ТКЗС. Иначе казано, пречка за възстановяване на собствеността на бившите собственици е наличието на валидно придобито при условията на § 4а или 4б ПЗР на ЗСПЗЗ право на собственост върху земята от ползвател, а не заплащането на земята и снабдяването на последния с документ за собственост.
Неотносим към изхода на спора е въпросът длъжен ли е съдът да преценява служебно действителността на реституционното решение по чл. 14, ал.1, т.1 ЗСПЗЗ, ако имотът се намира в границите на населеното място и няма данни собствеността да е възстановена при спазване на процедурата по чл. 11- 13 ППЗСПЗЗ. Видно от данните по делото, процесният имот не попада в границите на урбанизираната територия, определени с плана от 1985 г., който е действуващ и към момента, поради което нормите на чл. 11 и сл. ППЗСПЗЗ не намират приложение.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 24.06.2009 г. по гр.д. № 3033/04 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: