О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 30.09.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 3131/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх. № 2300 от 21.03.2016 г., подадена от [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. Р. С., срещу определение № 86 от 17.02.2016 г. по ч.т.д. № 65/2016 г. на Пловдивския апелативен съд. С него е потвърдено разпореждане № 1563 от 14.01.2016 г. по т.д. № 272/2013 г. на Старозагорския окръжен съд, с което на основание чл. 262, ал. 2, т. 1 ГПК е върната въззивната му жалба, поради просрочие.
Жалбоподателят счита, че определението е неправилно по подробно изложени в частната жалба съображения и моли да бъде отменено. Иска се въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по следния въпрос: Дали съгласно Наредба № 7/22.02.2008 г., издадена на основание чл. 55 ГПК, съобщението за връчване и разписка към него са единен документ, който следователно трябва да съдържа еднаква информация, значима за делото и страните, когато се попълва от съдебен служител?
Ответникът по частната жалба [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], чрез адв. Я. И. изразява становище, че жалбата е недопустима, алтернативно неоснователна, т.к изложените в нея доводи са необосновани и недоказани. Претендира направените пред настоящата инстанция разноски за адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
С разпореждане № 1563/16.07.2015 г. по т.д. № 272/2013 г. на Старозагорския окръжен съд е върната подадената въззивна жалба вх. № 8961/13.07.2015 г. на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място], срещу постановеното решение № 156/27.04.2015 г. Администрирайки я, съдът е счел, че подадената от дружеството въззивна жалба е просрочена, тъй като е депозирана след изтичането на двуседмичния срок по чл. 259, ал. 1 ГПК. Приел е, че този срок е започнал да тече от 25.06.2015 г., когато решението по делото е връчено на жалбоподателя с второто изпратено съобщение на адреса на процесуалния му представител адв. Р. С. /получено лично от нея/ и е изтекъл на 09.07.2013 г. Подадената от нея като процесуален представител на страната въззивна жалба е изпратена по куриерска фирма „Е.“, като на документа придружаващ тази пратка е отбелязано, че същата е получена на 10.07.2015г. и доставена на 13.07.2015 г. по пощата, т.е. подадена е ден след изтичане на срока 10.07.2015 г.
За да потвърди този резултат въззивният съд е приел, че приложеното на л. 1325 от т.д. № 272/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд съобщение за изготвено решение по същото дело е връчено лично на пълномощника на жалбоподателя адв. Р. С. на 25.06.2015 г., което е удостоверено с нейния подпис и с подписа на връчителя Л. И.. Определеният в чл. 259, ал. 1 ГПК срок за подаване на въззивната жалба срещу първоинстанционното решение е двуседмичен от връчването му на страната и е изтекъл на 09.07.2015 г. Към частната жалба е било приложено копие от лицевата страна на съобщението за връчване на изготвеното решение по т.д. № 272/2013 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, на което неизвестно от кого е изписана дата 26.06.2015 г. Поради това въззивният съд е приел, че това съобщение не установява датата на връчване на решението, поради липсата на другия отрязък – разписката, съдържаща всички изискуеми реквизити –датата, начин на връчване, име на лицето, на което е връчено съобщението, подпис на връчителя и получател.
Посоченият от жалбоподателя въпрос, а именно: „Дали съгласно Наредба № 7/22.02.2008 г., издадена на основание чл. 55 ГПК, съобщението за връчване и разписка към него са единен документ, който трябва да съдържа еднаква информация, значима за делото и страните, когато се попълва от съдебен служител?“, не е обусловил изхода на делото, поради което не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Това е така, тъй като въззивният съд е съобразил установения в ГПК специален ред за връчване на съобщения. В случая, редът и формата на съобщението за обжалване на първоинстанционното решение са спазени и съобразени с изискванията на чл. 2, т. 11 – приложение № 11, от Наредба № 7/22.02.2008 г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по Гражданския процесуален кодекс, издадена от министъра на правосъдието. Предназначението на съобщението е да се уведоми страната за постановеното решение, за да може евентуално да упражни правото си на жалба. Когато връчването на съобщението е извършено от връчител на съда, последният удостоверява с подписа си датата и начина на връчването, както и всички действия във връзка с връчването – чл. 44, ал. 1, изр. 1 ГПК. Получателят също удостоверява с подписа си, че е получил съобщението – чл. 44, ал. 1, изр. 4 ГПК. Удостоверяването на връчването става чрез разписката, която се връща в съда – чл. 44, ал.4 ГПК. Оформена по предвидения в закона ред, тя съставлява официален удостоверителен документ, който се ползва с обвързваща доказателствена сила относно отразените в нея факти, включително и относно датата, на която са връчени съдебните книжа. Спрямо тази дата, надлежно удостоверена от връчителя с подписа му в разписката, се преценява началния момент на установените в закона или определените от съда процесуални срокове. Нормата на чл. 44 ГПК е ясна, а по приложението й има формирана многобройна съдебна практика, която е трайна и не се налага да бъде променена с оглед утвърдените с Наредба № 78 22.02.2008 г. образци на призовки и съобщения, връчвани от съда, тъй като в тях датата на връчване фигурира като задължителен реквизит от съдържанието на екземпляра- разписка, който се връща в съда, а не който се предава на адресата. Поради това не е налице и соченото от жалбоподателя специално основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно определение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по частната жалба [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] следва да се присъдят направените за настоящата инстанция разноски в размер на 1500 /хиляда и петстотин/ лева адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 86 от 17.02.2016 г. по ч.т.д. № 65/2016 г. на Пловдивския апелативен съд по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място].
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] 1500 /хиляда и петстотин/ лева разноски по делото.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: