О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 406
София, 17.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4031/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. Л. Д. и Н. М. като пълномощници на М. Л. М., против определението на Софийски градски съд от 23.03.2015 г. по гр.д. № 2487/2013 г. С него е оставена без уважение молбата на М. М. за изменение на решение № 172 от 12.01.2015 г. по гр.д. № 2487/2013 г. на Софийски градски съд в частта за разноските.
В частната жалба са наведени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят подържа, че разпоредбата на чл. 78 ГПК намира приложение в делбеното производство само по отношение на разноските, направени във връзка с присъединените искове, и след като в случая такива не са били предявени и разгледани от съда, то разноските за адвокатско възнаграждение следва да останат за страните така, както са ги направили.
Ответниците И. Х. Д. и П. П. Б.- Д. не са взели становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 2487/2013 г. по описа на Софийски градски съд е образувано по подадената от М. Л. М. въззивна жалба против решението на Софийски районен съд от 13.12.2012 г. по гр.д. № 13345/2008 г., с което е изнесен на публична продан допуснатия до делба между съделителите И. Х. Д., П. П. Б.- Д. и М. Л. М. недвижим имот, представляващ вилно място с площ 740 кв.м, а по нотариален акт – 770 кв.м, съставляващо УПИ І- 739, идентичен с УПИ І- 2922, кв. 25 по плана на [населено място],[жк], в.з. ” С.- Д. ІІІ част”, заедно с построената в него еднофамилна вилна сграда, състояща се от един етаж и полуетаж. С постановеното по делото въззивно решение № 172 от 12.01.2015 г. първоинстанционното решение е потвърдено и жалбоподателят М. М. е осъден да заплати на И. Д. и П. Б.- Д. на основание чл. 78, ал.3 ГПК направените от тях разноски за адвокатско възнаграждение за въззивното производство в размер на 4920 лв. За да остави без уважение молбата по чл. 248, ал.1 ГПК на М. Л. М. за изменение на решението в частта за разноските, въззивният съд е посочил, че правилото на чл. 355 ГПК относно разноските в делбеното производство се прилага за разноските, направени в първоинстанционното производство по допускане и извършване на съдебната делба, но не и за разноски, направени при обжалване, за които се прилагат общите разпоредби на чл. 81 и 78 ГПК.
Обжалваното определение е правилно. Производството за съдебна делба е уредено от закона като особено исково производство, чрез което се реализира потестативното право на делба не само на ищеца, но на всеки от съсобствениците на общата вещ. Тяхното участие в процеса е задължително, като в първата инстанция всеки от съсобствениците има едновременно качеството на ищец и на ответник по искането за прекратяване на съсобствеността. Решенията по допускане и по извършване на съдебната делба ползват всички съсобственици. Поради това и разпоредбата на чл. 355 ГПК предвижда, че разноските за производството се понасят от страните съобразно стойността на дяловете им. Законът има предвид съдебните и деловодни разноски, които са направени по необходимост за ликвидиране на съсобствеността – заплатените от страните такси и възнаграждения за вещи лица.
При обжалване на решението по допускане или извършване на съдебната делба правното положение на съделителите е различно. Всеки от тях участва в делото вече в точно определено процесуално качество като жалбоподател или насрещна страна – ответник по жалбата. Поради това при обжалване разноските се присъждат съобразно разпоредбата на чл. 78 ГПК, която урежда отговорността за разноски като санкция срещу страната, която е предизвикала неоснователен правен спор, по повод на който са сторени разноските.
Като е достигнал до същия извод, въззивният съд е приложил точно процесуалния закон, поради което обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определението на Софийски градски съд от 23.03.2015 г. по гр.д. № 2487/2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: