О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 697
София, 12.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 361/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от К. М. Р., Г. Т. Р. и В. М. С., приподписана от адв. П. К., против решение № 1975 от 30.11.2009 г. по в.гр.д. № 2209/09 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон. Жалбоподателите обосновават искането за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че същото противоречи на практиката на Върховния касационен съд по въпроса за подлежащите на установяване факти в исковото производство по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Позовават се на решение № 287 от 04.09.2009 г. по гр.д. № 4333/07 г. на ВКС, ІІ г.о.
Ответникът по касация [община] в писмен отговор възразява срещу подадената касационна жалба и основанията за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С въззивното решение е оставено в сила решение № 186 от 21.05.2009 г. по гр.д. № 106/08 г. на Карловския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. К. Р., заместен в процеса от своите наследници Г. Р., К. Р. и В. С., против [община] за ревандикация на следните недвижими имоти: нива с площ 8.400 дка , шеста категория и нива от 1.300 дка , и двете находящи се в землището на [населено място], общ. С., м. ”А.”, за които са били отредени ПИ ІІ- АПК с площ 2.7 дка , ПИ ІІІ -АПК с площ 2.0 дка, ПИ ХІІ- АПК с площ 2.0 дка, ПИ ХІ- АПК с площ 1.5 дка и ПИ Х- АПК с площ 1.5 дка, всички в кв.2 по плана на [населено място], общ. С.. Прието е, че решение № 2919 от 11.02.2000 г. на ПК- К., на което ищците основават правата си, не ги легитимира като собственици на процесните недвижими имоти, макар с него да е възстановено в съществуващи реални граници правото на собственост на наследниците на К. Р. Н., един от които е първоначалния ищец, върху нива от 1.8 дка, осма категория и нива от 8.4 дка, шеста категория в м. ”А.”, тъй като решението няма предписаното в чл. 18 ж ППЗСПЗЗ съдържание – не са посочени границите и съседите на възстановените имоти и същото не е придружено със скица.
Поставеният в уточнението към касационната жалба правен въпрос относно подлежащите на установяване факти в производството по иск за разрешаване на спор за материално право по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и приложеното към жалбата решение на ВКС са неотносими към настоящото дело. Същото е образувано по иск за ревандикация на недвижим имот, по който ищецът следва да докаже, че е собственик на претендираните имоти към настоящия момент. Когато обект на петиторна защита е земеделска земя, предявяването на ревандикационния иск се свързва с наличието на позитивно решение на поземлената комисия за възстановяване на правото на собственост, с което имотът се индивидуализира като реален обект по площ, категория, местоположение, граници и съседи. Ако земеделските земи попадат в границите на урбанизираните територии, каквото е твърдението в исковата молба, възстановяването им се извършва по специална процедура след представяне на скица и удостоверение по чл. 13, ал.4, 5 и 6 ППЗСПЗЗ, а решението по чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ се придружава от скица от техническата служба на общината. Представеното по делото решение на ПК К. не отговаря на тези изисквания и сочи на незавършена процедура по възстановяване на собствеността върху земеделските земи.
Съображенията на въззивния съд за неоснователност на ревандикационния иск са основани изцяло на съдържанието на реституционното решение, на което ищецът е основал претендираното право на собственост и годността му да го легитимира като собственик на конкретен имот. Въпросът дали наследодателят му е бил собственик на процесните имоти към момента на колективизация на земеделските земи изобщо не е бил обсъждан.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че правният въпрос, по който се иска допускане на въззивното решение до касационно обжалване като невключен в предмета на делото и неотносим към изхода на същото, не може да обоснове достъп до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1975 от 30.11.2009 г. по в.гр.д. № 2209/09 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: