О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 23.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 15 ноември 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 370/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от [фирма] против определение № 167 от 27.05.2011 г. по гр.д. № 520/2011 г. на ВКС, І г.о., с което е оставена без разглеждане подадената от жаббоподателя касационна жалба срещу решение № 425 от 28.12.2010 г. по гр.д. № 949/07 г. на Окръжен съд- Велико Търново. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че при постановяване на обжалваното определение съставът на ВКС неправилно е тълкувал и приложил разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г., като не е съобразил предмета на иска и момента на неговото предявяване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК против определение, подлежащо на обжалване, съгласно чл. 274, ал.1, т.1 ГПК.
Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената от [фирма] –гр. София касационна жалба против решение № 425 от 28.12.2010 г. на Великотърновския окръжен съд, като е приел, че същата е недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК тъй като въззивното решение е постановено по установителен иск за собственост с цена под определения в закона размер за обжалваемост. Изводът е обоснован с това, че исковата молба е подадена и производството по делото е започнало при действието на ГПК/ отм./ и съгласно разпоредбата на чл. 55, ал.1, б. ”б” от същия цената на иска по искове за собственост е в размер на 1/4 от данъчната оценка на имота, а ако няма такава – от пазарната му оценка. В случая данъчната оценка на процесния недвижим имот, видно от представеното пред първоинстанционния съд удостоверение № 3557 от 13.06.2006 г. на [община], звено ”Местни данъци и такси”, е била 335.80 лв., т.е. под установения в чл. 280, ал.2 ГПК размер.
Обжалваното определение е правилно. Видно от данните по делото, касационната жалба от [фирма] против въззивното решение на Великотърновския окръжен съд е подадена на 22.02.2001 г. Към този момент е била в сила разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението от ДВ бр. 100/2010 г., с която са изключени от приложното поле на касационното обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Новата редакция на чл. 280, ал.2 ГПК еднозначно определя цената на иска като критерий за обжалваемост на въззивните решения. С разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК е изключена приложимостта на тази процесуална норма към заварени висящи производства. Висящността на касационното производство се създава с подаването на касационната жалба. Тъй като в случая такава безспорно е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 ГПК, допустимостта й правилно е преценявана с оглед новия процесуален режим. Законодателят не е предвидил изключения от ограничението по чл. 280, ал.2 ГПК по предметен критерий, поради което следва да се приеме, че то е приложимо и към въззивните решения, постановени по искове за собственост или други вещни права върху недвижими имоти. Нормата на чл. 280, ал.2 ГПК е императивна, ясна е и съдът е длъжен да я прилага точно. Ограниченията за касационно обжалване на въззивните решения се определят от законодателя и не е в правомощията на ВКС да преценява целесъобразността на законодателното разрешение. В този смисъл обстоятелството, че към момента на предявяване на иска правната уредба на касационното обжалване на въззивните решения, постановени по искове за собственост, не е придавала значение на цената на иска, освен за определяне на държавната такса, и страните не са имали интерес от изготвянето на по- висока данъчна или пазарна оценка на имота, не може да изключи приложението на разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК. Не може да обоснове друг извод и обстоятелството, че ВКС вече се е произнесъл с решение по същество относно друга реална част от същия недвижим имот.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 167 от 27.05.2011 г. по гр.д. № 520/2011 г. на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: