О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 468
София, 30.09.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2777/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Б. Й. Г. чрез неговия пълномощник адв. Ал.Т., против решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 06.02.2014 г. по гр.д. № 361/2013 г. Изложени са оплаквания за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса дали е допустимо уважаването на иск по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределяне правото на ползване, без ищецът да е доказал, че притежава повече от половината от общата вещ и че има мнозинство от общата вещ. Твърдението на касатора е, че този въпрос е обусловил крайния резултат по делото и по него липсва съдебна практика.
Ответниците по касация не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 852 от 28.12.2012 г. по гр.д. № 607/2012 г. на Кюстендилския районен съд, в частта, с която К. Б. Г. е осъдена да прекрати неоснователните действия, изразяващи се в заключване на входната врата на първия етаж на жилищната сграда, водеща към подпокривното пространство, с което пречи на Р. Б. Т., Д. Б. П. като собственици и на Б. А. Й. и А. М. Й. като ползватели да упражняват правото си на собственост, респ. на ползване, върху подпокривното пространство на двуетажната жилищна сграда с идентификатор 41112.500.6.1, изградена в поземлен имот с идентификатор 41112.500.6 по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], и да предостави на собствениците и на ползвателите ключ от входната врата на жилищната сграда, водеща към стълбищната клетка и подпокривното пространство, както и в частта, с която на основание чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено ползването на подпокривното пространство на двуетажната жилищна сграда между съсобствениците и ползвателите, като е определено Р. Б. Т., Д. Б. П., Б. А. Й. и А. М. Й. да ползват общо дял “Б” с площ 40.80 кв.м, оцветен в зелено на скица част 2 към заключението на в.л. А. А., а К. Б. Г. и Б. Й. Г. да ползват общо дял “А” с площ 40.80 кв.м, оцветен с виолетов цвят на същата скица.
За да разпредели на основание чл. 32, ал.2 ЗС ползването на подпокривното пространство между посочените лица, въззивният съд е приел, че ищците Р. Т. и Д. П. са съсобственици при равни права на ? ид. част от дворното място, на първия етаж от построената в него двуетажна жилищна сграда, както и на ? ид. част от сутеренния етаж, от тавана, от стълбищната клетка и от общите части на сградата и от правото на строеж. Ищците Б. Й. и А. Й. са носители на пожизнено право на ползване върху тези имоти. Ответниците К. Г. и Б. Г. притежават по ? ид. част от дворното място, по 1/2 ид. част от втория етаж от построената в него жилищна сграда, както и по ? ид. част от тава, от стълбищната клетка и от общите части на сградата и правото на строеж. Изводите си относно легитимацията на ищците Р. Т. и Д. П. като съсобственици на имота, и на ответниците Б. Й. и А. Й. като носители на ограничено вещно право на ползване, съдът е основал на представения по делото нотариален акт № 49, VІІ, дело № 1116/21.09.2007 г., с който Б. Й. и А. Й. са дарили на дъщерите си Р. Т. и Д. П. ? ид. част от дворното място, ведно с първия жилищен етаж от построената в него жилищна сграда, заедно с принадлежащите към този жилищен етаж 1/2 ид. част от сутеренния етаж, ? ид. част от тавана, ? ид. част от стълбищната клетка и 1/2 ид. част от общите части на сградата, както и гараж, второстепенна сграда и навес с оградни стени, находящи се в югоизточната част на дворното място, като дарителите са си запазили пожизнено правото на ползване върху дарения имот. Ответниците К. Г. и Б. Г. притежават общо при равни права- по ? ид. част за всеки от тях, останалата 1/2 ид. част от дворното място, от тавана, от стълбищната клетка и от общитe части на сградата, видно от представения по делото нотариален акт № 125, т.ІІ, дело № 201/02.10.2009 г. Въпросът за обема на правата на страните в съсобствеността не е бил спорен по делото.
Разпоредбата на чл. 32, ал.2 ЗС предвижда съдебна намеса при разпределяне ползването на съсобствен недвижим имот в две хипотези: когато не може да се образува мнозинство или когато решението на мнозинството е вредно за общата вещ. Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба правен въпрос дали е допустимо да се иска разпределяне на ползването по реда на чл. 32, ал.2 ЗС, ако ищецът не е доказал, че притежава повече от половината вещ, не е съобразен с текста на закона, според който предпоставка за допустимостта на съдебната намеса е именно невъзможността за образуване на мнозинство. Една от хипотезите, в които това изискване е налице и съответно искът по чл. 32, ал.2 ЗС е допустим, е когато правата на съсобствениците върху имота са равни, както е и в настоящия случай. По този въпрос няма колебание в съществуващата съдебна практика по приложението на чл. 32, ал.2 ЗС. Нещо повече, според разясненията, дадени в т.1 от ТР № 13 от 10.04.2013 г. по тълк.д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, допустимо е да се иска разпределение на ползването на съсобствена вещ по реда на чл. 32, ал.2 ЗС и от съсобственик, който притежава сам повече от половината от съсобствената вещ.
По тези съображения настоящият състав намира, че поставеният от касатора правен въпрос не е обуславящ изхода на делото и не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Кюстендилския окръжен съд, постановено на 06.02.2014 г. по гр.д. № 361/2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: