О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 275
София 28.03.2011
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 22 март 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 142/10 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. П. Т. като пълномощник на Т. Д. П., против въззивното решение, постановено от С. градски съд на 24.03.2009 г. по гр.д. № 2096/08 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В касационната жалба е инкорпорирано изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК. Жалбоподателката обосновава наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване с твърдението, че същото е постановено в противоречие с практиката на ВС и ВКС. Макар правните въпроси, по които се иска допускане на касационното обжалване, да не са изрично формулирани, наведените в изложението доводи дават достатъчно основание да се приеме, че се поставят следните въпроси: може ли исковата молба, с която се предявява иск за делба на недвижим имот, съсобствен между продавача и купувача по предварителен договор, да се третира като едностранно волеизявление за прекратяване или разваляне на този предварителен договор; след предявяване на иска за делба купувачът по предварителния договор има ли качеството на добросъвестен владелец; обективната невъзможност за сключване на окончателен договор за продажба на имота превръща ли купувача в недобросъвестен владелец. Позовава се на решение № 2164 от 24.09.1065 г. по гр.д. № 1470/65 г., решение № 2452 от 15.10.1960 г. по гр.д. № 6040/60 г. и решение № 2217 от 26.09.1964 г. по гр.д. № 1282/64 г., всички на І г.о. на ВС. Поддържа, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроса добросъвестно ли е владението, основано на влязло в сила съдебно решение, с което владелецът е признат за собственик на имота, тъй като по този въпрос липсвала съдебна практика.
Ответницата по касация Н. К. С. чрез своя пълномощник адв. Е. Н. в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С въззивното решение е оставено в сила решението от 28.03.2008 г. по гр.д. № 2063/07 г. на С. районен съд, 50 състав, с което е отхвърлен предявеният от Т. Д. П. против Н. К. С. и Д. Г. Ч. иск за установяване правото на собственост на ищцата върху 9/10 ид. части от тавански етаж, находящ се в сградата в[населено място], [улица], състоящ се от две стаи, две кухни и други помещения, с обща площ 166 кв.м., заедно със съответните идеални части от дворното място с площ 310 кв.м., представляващо имот пл.№ 4, за който заедно с имот пл.№ 5 е отреден парцел ІІ- 4,5 в кв. 297 по плана на[населено място], м. ”Еврейски гробища”, целият от 688 кв.м. и съответните идеални части от общите части на сградата. Ищцата е твърдяла, че е имала качеството на добросъвестен владелец и е придобила правото на собственост върху посочените идеални части от имота на основание придобивна давност, тъй като е владяла имота за времето от 25.09.2000 г. до подаване на исковата молба – 01.02.2007 г.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 01.12.2006 г. е влязло в сила решението на С. районен съд по гр.д. № 8067/97 г., с което е допуснато извършването на съдебна делба на процесния тавански етаж между съсобствениците Н. К. С., Д. Г. Ч., Т. Д. П., В. И. Б. и С. И. Б. при права по 18/40 ид. части за Н. С. и Д. Ч., 2/40 ид. части за Т. П. и по 1/40 ид. част за В. Б. и С. Б.. Делото е било образувано по искова молба от 1997 г., подадена от Н. С.. В това производство е било прието, че делбеният имот е бил собственост на Л. Ч., поч. през 1996 г. През 1968 г. същият продал на Т. П. и нейния съпруг И. Б. по време на брака им 1/10 ид. част от имота. С предварителен договор от 10.04.1969 г. Л. Ч. поел задължението да продаде на И. Б. останалите 9/ 10 ид. части, като при сключването на този договор И. Б. получил за ползуване двете източни стаи и сервизи, а продавачът си запазил правото да ползува докато е жив западната стая и кухнята, заедно със сервизните помещения. Било е намерено за неоснователно възражението на Т. П. за нищожност на завещанието, направено от Л. Ч., от което черпят права Н. С. и Д. Ч.. За неоснователно е било прието и възражението на Т. П. за придобиване на целия имот по давност.
Установено е също, че с влязло в сила решение от 25.09.2000 г. по гр.д. № 113/2000 г. на С. градски съд било признато по отношение на С. Б., В. Б. и Държавата, че ищцата е собственик на основание давностно владение на 9/10 ид. части от процесния тавански етаж и съответните идеални части от дворното място и от общите части на сградата.
За да постанови обжалваното въззивно решение, съдът е приел, че с предявяване на иска за делба е била прекъсната придобивната давност на ищцата за останалите 9/10 ид. части, предмет на предварителния договор за покупко- продажба. Посочил е, че влязлото в сила решение по гр.д. № 113/ 2000 г. на С. градски съд е непротивопоставимо на ответниците Н. С. и Д. Ч., тъй като те не са били страни по това дело. Същеврмененно се е позовал на силата на пресъдено нещо на решението по делбеното дело за да направи извод, че възражението за изтекла в полза на Т. П. придобивна давност въз основа на владение, осъществявано за периода преди 2000 г., е преклудирано с влизане на решението в сила, а за времето от 2000 г. до предявяване на иска за собственост през 2007 г. не е установено ищцата да е променила намерението си и да е отблъснала владението на другите съсобственици. Въззивният съд е споделил становището на първоинстанционния, че влязлото в сила решение по гр.д. № 113/ 2000 г. на С. градски съд, не представлява годно юридическо основание по смисъла на чл. 70 ЗС, поради което ищцата няма качеството на добросъвестен владелец и не би могла да придобие имота с изтичане на кратката 5 годишна давност. Посочил е също, че с предявяване на иска за делба от Н. С. е прекъснато течението на придобивната давност.
Въпросите дали може исковата молба, с която се предявява иск за делба на недвижим имот, съсобствен между продавача и купувача по предварителен договор, да се третира като едностранно волеизявление за прекратяване или разваляне на този договор; дали след предявяване на иска за делба от другия съсобственик купувачът по предварителния договор има качеството на добросъвестен владелец и дали обективната невъзможност за сключване на окончателен договор за продажба на имота превръща купувача в недобросъвестен владелец, не могат да обосноват достъп до касационно обжалване, тъй като не са от значение за изхода на настоящия спор. Това е така, тъй като с влязлото в сила решение по гр.д. № 8067/97 г. на С. районен съд е формирана сила на пресъдено нещо по въпроса собствеността на делбения имот, като е прието, че същият е съсобствен между съделителите при посочените в решението квоти и този спор не може да бъде пререшаван. В делбеното производство страните са едновременно ищци и ответници и поради това следва да изчерпят възраженията си срещу правото на някоя от тях да участва в делбата, като непредявените и неудовлетворените възражения се преклудират от силата на пресъдено нещо на решението по допускане на делбата.. Съдебната практика последователно приема, че предявяването на иск за делба на съсобствен имот прекъсва на основание чл. 116, б. ”б” ЗЗД във вр. с чл. 84 ЗС придобивната давност, започнала да тече в полза на някой от съделителите по отношение на идеалните части на друг съделител, а съгласно чл. 115, ал.1, б. ”ж” ЗЗД давност не тече, докато трае съдебния процес. В случая искът за делба е бил предявен през 1997 г. и следователно жалбоподателката не би могла да придобие имота по давност независимо дали е упражнявала фактическа власт след 2000 г. до завеждане на настоящото дело, тъй като докато трае делбеният процес, не може да тече придобивна давност. С оглед на това ирелевантни за изхода на спора са въпросите дали същата е имала качеството на добросъвестен или на недобросъвестен владелец.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не е налице общата предпоставка на чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на С. градски съд, постановено на 24.03.2009 г. по гр.д. № 2096/08 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: