О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1026
София, 03.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1065/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. К. М. против решение № 348 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 99/2010 г. на Варненския окръжен съд. С него е оставено в сила решение № 3104 от 23.10.2009 г. по гр.д. № 1811/08 г. на Варненския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. К. М. против Х. Й. В. /К./ и В. Д. М. иск за делба на недвижим имот, находящ се в [населено място], [улица], изграден в дворно място, представляващо УПИ І – 7, 8, 9 в кв. 117 по действуващия план на 7-ми подрайон на [населено място], представляващ апартамент с площ 109 кв.м на третия етаж от надстройката, изградена от Ж. “М.”- В., изба № 5, таванско помещение № 15 и съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху терена.
В касационната жалба са изложените доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението към касационната жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправните въпроси за възникване на съпружеска имуществена общност върху процесния имот и относно законосъобразността на решенията на органите на Ж. ”М.” относно окончателното разпределение на новопостроените жилища и вписване на малолетните деца като собственици в констативните нотариални актове за право на собственост върху жилищата, придобити чрез Ж.. Касаторът счита, че тези въпроси за разрешени в противоречие с постановките на ППВС № 8/80 г. на ОСГК , решение № 1340 от 23.12.1985 г. по гр.д. № 612/85 г. на ВС, І г.о.
Ответниците по касация Х. Й. В. и В. Д. М. не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
По делото е установено, че касаторът Д. М. и ответницита Х. В. са бивши съпрузи. Сключили са граждански брак през 1956 г., който е прекратен с влязло в сила решение през 1987 г. Ответникът по касация В. М. е техен син. През 1960 г. Х. М. /В./ заедно с още четири други лица, придобили право на собственост върху 5/6 ид. части от магазин, изба под него, стая над стълбището и идеални части от дворното място, находящи се в [населено място], след което през 1961 г. всички съсобственици отстъпили на Ж. “М.” право на строеж за надстрояване на съсобствената сграда. Установено е също, че Х. М. е имала качеството на член – кооператор в Ж. “М.”. С протокол от 21.01.1967 г. общото събрание на Ж. взело решение за приемане на окончателното ценообразуване на апартаментите и определяне на припадащите им се идеални части от общите части на сградата, видно от който апартамент № 5 на третия етаж от надстройката, избено помещение № 5 и таванска стая № 15, са дадени на Х. М. и на В. М.. Въз основа на този разпределителен протокол Х. М. и В. М. били признати за собственици на описаното жилище, придадените към него помещения в тавана и мазето и съответните идеални части от общите части на сградата. Към този момент В. М. е бил малолетен. През 1982 г. Х. М. продала на своя син В. М. ? ид. част от имота. В съдържащото се в нотариалния акт за продажбата описание на представените документи при изповядане на сделката под т.6 фигурира записването “Декларации по чл. 13 и чл. 14 СК от съпруга на продавачката”.
За да обоснове наличието на съсобственост върху процесния недвижим имот между него и ответниците по делото, касаторът е поддържал, че синът В. М. не е имал качеството на член – кооператор, поради което не е имал право да придобие жилище чрез Ж. и вписването му в окончателния разпределителен протокол на обектите в сградата на Ж. и в съставения въз основа на него нотариален акт, не го легитимира като собственик. Собственик на апартамента е била само съпругата, тъй като само тя е имала качеството на член – кооператор в Ж., но след влизане в сила на СК от 1968 г. индивидуалната собственост се е трансформирала в съпружеска имуществена общност по силата на чл. 103 от ЗПР на СК /1968 г., отм./. През 1982 г. Х. М. се е разпоредила с ? ид. част в полза на В. М., следователно, към настоящия момент имотът е съсобствен между страните при права по ? ид. част за бившите съпрузи след прекратяване на брака им през 1987 г. и ? за В. М. по силата на договора за продажба.
За да отхвърли иска за делба въззивният съд е приел, че синът В. М. е заместил частично в правата своята майка. Действуващият към този момент Правилник за жилищно- строителните кооперации е допускал това по аргумент от чл. 4, ал.2, съгласно който няколко лица могат да членуват общо в кооперацията и да придобият едно жилище в съсобственост. Тъй като същият е бил малолетен, вместо него и от негово име правните действия са извършвани от майката като законен представител. Д., че В. М. не е бил приет за член- кооператор по предвидения в закона и в устава на Ж. ред – по решение на общото събрание след подаване на писмена молба за встъпване в членственото правоотношение, съдът е отклонил като неоснователен, като е приел, че липсата на доказателства в тази насока се преодолява с обективираното в окончателния разпределителен протокол решение жилището да се предостави в съсобственост на Х. и на В.. Оттук е заключил, че В. М. е придобил правото на собственост върху 1/2 от жилището на самостоятелно основание. Останалата 1/2 ид. част е станала съпружеска имуществена общност с влизане в сила на Семейния кодекс от 1968 г. като придобит по време на заварен брак по смисъла на чл. 103 ЗПР, но през 1982 г. съпругата надлежно се е разпоредила с нея със съгласието на своя съпруг, доколкото не е оборена доказателствената сила на нотариалния акт в частта му, имаща характер на официален свидетелствуващ документ, в която нотариусът е удостоверил представените пред него документи, в това число и декларации от съпруга на продавачката по чл. 13 и чл. 14 СК от 1985 г. /отм./
Налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения в изложението към касационната жалба правен въпрос, касаещ реда за встъпване на децата на член- кооператор на Ж. в членственото правоотношение на родителя и възникване на колективно членство за придобиване на едно жилище. Този въпрос е относим към изхода на делото за делба и същевременно е от значение за точното прилагане на закона, тъй като в конкретния случай правоотношенията във връзка с придобиване на процесния имот чрез Ж. са се развили при действието на Правилника за жилищно – строителните кооперации, който, за разлика от сега действуващия Закон за жилищностроителните кооперации, не регламентира изрично фактическия състав за заместване на член- кооператор изцяло или отчасти в отношенията му с Ж. от неговите деца и на настоящия състав не е известно да има формирана съдебна практика по него.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на решението до касационно обжалване по въпроса за възникване на съпружеска имуществена общност върху имот, придобит чрез участие на единия съпруг в Ж.. Този въпрос не е от значение за изхода на делото, тъй като въззивният съд е приел, че по силата на разпоредбите на СК от 1968 г. жилището е станало съпружеска имуществена общност, т.е. възприело е тезата на касатора. Всъщност въпросът е дали цялото жилище или идеална част от него е станало обща собственост на съпрузите, но отговорът му е обусловен от конкретните факти по делото, а не от тълкуването и прилагането на правни нормите, регламентиращи възникването на СИО.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 348 от 30.04.2010 г. по гр.д. № 99/2010 г. на Варненския окръжен съд.
УКАЗВА на касатора Д. К. М. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 40 лв. и да представи доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: