О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 296
София, 19.05.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 166/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. Г., срещу решение № 1584 от 01.10.2013 г. по гр.д. № 1520/2012 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е допусната поправка на очевидна фактическа грешка в решение № 1231 от 03.07.2013 г. по същото дело относно квотите, при които е постановено извършването на съдебна делба, като вместо “ 5/8 ид. части за В. Г. Г., 2/8 ид. части за Х. Г. Г. и 1/8 ид. част за М. Х. М.” е постановено да се чете ” 5/8 ид. части за Х. Г. Г., 2/8 ид. части за В. Г. Г. и 1/8 ид. част за М. Х. М.”.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради необоснованост, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че съделителят Х. Г. и съпругата му не са придобили по давност собствените на жалбоподателя идеални части, както и че неправилно съпругата на Х. Г. е взела участие в делбата. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, евентуално – чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, по следните въпроси: 1/ Достатъчно ли е един от сънаследниците, след като ползва общата вещ, да се приеме, че владението на останалите сънаследници е прекратено. Какви фактически действия следва да извършва сънаследникът, който твърди, че е отнел владението на останалите сънаследници. 2/ Възможно ли е съсобственик да ползва вещта ведно с останалите съсобственици и да се приеме, че владението на останалите съсобственици е прекратено. Изобщо възможни ли са фактически действия по отношение на останалите съсобственици и сънаследници, за да се прекрати съсобствеността им, при положение, че докато са живи, те ползват общата вещ.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Х. Г. Г. и М. Х. М. изразяват становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставените от жалбоподателя правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Жалбоподателят в настоящото производство В. Г. и ответникът Х. Г. са братя. Те са наследници по закон на Г. В. Г., починал през 1997 г., и на М. Т. Г., починала през 2010 г. През 1955 г. Г. Г. закупил недвижим имот в землището на [населено място], като по делото не е било спорно, че процесният имот, предмет на иска за делба, е част от него. Към 1955 г. Г. Г. е бил в брак с М. Т. Г.. През 1968 г. Г. Г., със съгласието на съпругата си М. Г., дарил на синовете си В. и Х. по 1/3 ид. част от постройките и дворното място, цялото от 272 кв.м, съставляващо имот пл.№ 545 в северната индустриална зона на [населено място]. , [улица]. През 1975 г. Г. Г., В. Г. и Х. Г. сключили съдебна спогодба по гр.д. № 6798/75 г. по описа на Пловдивския районен съд, по силата на която този недвижим имот е поставен в общ дял на бащата Г. Г. и сина Х. Г., които поели задължение да заплатят на съделителя В. Г. за уравнение на дела му сумата 1 900 лв. В делбата не е взела участие съпругата на Г.- М.. С гласни доказателства по делото е установено, че през 1975 г. В. е напуснал имота и в него са останали да живеят родителите Г. и М. Г. и синът им Х. със семейството си. Синът В. редовно посещавал родителите си.
При така установените по делото факти въззивният съд е приел, че извършената през 1975 г. делба на процесния имот е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН, тъй като в нея не е взела участие М. Г., която е била съсобственик на делбения имот. Макар и придобит само на името на съпруга Г. Г., имотът е станал съпружеска имуществена общност, на основание чл. 103 от ПЗР на СК от 1968 г. Въз основа на тази делба обаче съделителите Г. Г. и Х. Г. са установили съвместно владение върху имота за себе си, което е продължило повече от 10 години до смъртта на Г. през 1997 г. и има за последица придобиване на ? ид. част от имота в режим на съпружеска имуществена общност от Г. и М. Г. и на ? ид. част в режим на съпружеска имуществена общност от Х. Г. и съпругата му В.. Оттук съдът е заключил, че след смъртта на двамата родители придобитата тях по давност 1/2 ид. част от имота е наследена при равни права от техните наследници по закон, като всеки от синовете е получил по ? ид. част от имота. След прекратяване на съпружеската имуществена общност между Х. и В. поради смъртта на съпругата, другата 1/2 ид. част от имота е преминала в патримониума на преживелия съпруг и наследницата по закон В. – М. М., при права 3/8 ид. части за Х. и 1/8 ид. част за М.. По този начин общо правата на съделителя Х. Г. са определени на 5/8 ид. части, на В. Г. – на 2/8 ид. части и на М. М. – 1/8 ид. част.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, евентуално- т. 3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поставените от жалбоподателя правни въпроси са обуславящи за изхода на делото, но не се установява същите да са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, нито са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Практиката на ВКС, на която се позовава касаторът, за да обоснове наличието на основание по чл. 280, ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, не може да бъде приложена механично по настоящото дело, тъй като не третира сходна хипотеза. Същественото в случая е, че след възникване на съсобствеността върху процесния недвижим имот в резултат на извършените от първоначалния собственик разпоредителни сделки, през 1975 г. е била извършена делба на имота, по силата на която той е поставен в общ дял на бащата и сина Х., а делът на жалбоподателя е бил уравнен в пари. Въззивният съд е приел, че делбата е нищожна на основание чл. 75, ал.2 ЗН, тъй като е извършена без участието на един от съсобствениците, поради което не е произвела вещнопрехвърлително действие, но въз основа на нея Г. Г. и Х. Г. са установили давностно владение върху имота, след което са го владяли съвместно в продължение на повече от 10 години явно и необезпокоявано за себе си, поради което са го придобили в съсобственост при равни права- по 1/2 ид. част. Този извод на въззивния съд е в съответствие с практиката на ВКС, имаща задължителен характер. Според приетото в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д. № 1/ 2012 г. на ОСГК на ВКС, презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността им произтича от юридически факт, различен от наследяването. В случаите, при които един от съсобствениците е започнал да упражнява фактическа власт върху вещта на основание, което изключва владението на останалите, намерението му за своене се предполага и е достатъчно да докаже, че е упражнявал фактическа власт върху целия имот в срока по чл. 79 ЗС. Когато фактическата власт се упражнява от две или повече лица, които държат вещта заедно като своя, е налице съвладение, което ако е продължило в рамките на определения в закона давностен срок, има за последица придобиване на имота в съсобственост. Нищожната делба може да служи за начало на давностно владение и когато съсобственикът установи владение върху съсобствения имот на основание нищожна делба, намерението му за своене на имота се предполага съгласно чл. 69 ЗС / решение № 313 от 05.03.2013 г. по гр.д. № 351/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., постановено в производство по чл. 290 ГПК/. Постановеното въззивно решение е в същия смисъл, поради което не е налице основание за допускането му до касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1584 от 01.10.2013 г. по гр.д. № 1520/2012 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: