О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 857
София 29.09.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 11 май 2010 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Бонка Дечева
от съдията Д. Ц. гр.д. № 515/ 09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Д. С. Д., С. Т. С. и Т. С. Д., всички чрез адв. Х. Х., против решение № 337 от 15.07. 2008 г. по в.гр.д. № 25/ 08 г. на Добричкия окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателите поддържат, че въззивният съд неправилно е определил обема на правата, с които наследодателят Д. К. се е разпоредил чрез завещание, както и недвижимите имоти, които следва да бъдат включени в делбената маса, поради което е достигнал до неправилни изводи, че завещанието накърнява запазената част на съделителите Д. С. и С. К., а оттук – квотите, при които следва да се извърши делбата между всички сънаследници. Основните доводи са за това, че не е била уточнена площта на дворното място, тъй като Община Добрич не е представила извлечение от ЗРП на града, поради което и не били изяснени действителния обем права, с които наследодателят се е разпоредил за след смъртта си, както и за това, че в делбената масата са били включени притежаваните от него недвижими имоти, които вече са били поделени между наследниците. Считат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като с него съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона. Формулирани са въпросите от какво следва да се изхожда, за да се определи обема на притежаваното от определен субект право на собственост и как се формира делбената маса при делба.
Ответниците по касация Д. Д. С. и С. Д. К. не са взели становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като взе предвид доводите в касационната жалба и изложението към нея по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, приема следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 73 от 28.09.2007 г. по гр.д. № 2186/06 г. на Добричкия районен съд, с което на основание чл. 30, ал.1 ЗН е възстановена запазената част от наследството, останало от Д. К., на Д. Д. С. и С. Д. К., чрез намаляване с по 325.333/ 2696 ид. части в полза на всяка от тях на завещателното разпореждане, обективирано в нотариално завещание № 2 от 21.02.1989 г., с което Д. С. К. е завещал на С. Д. С. ? ид. част от недвижим имот, находящ се в гр. Добрич, представляващ къща от две стаи, салон, изба и натурно помещение, съставляваща обект с идентификатор 72624.608.1730.2 по кадастралната карта на гр. добрич, ведно с припадащата й се ? идеална част от поземлен имот с идентификатор 72624.608.1730, включен в УПИ Х.- 7029,7030 в кв. 16 по ЗРП на ж.к. “Север-1” гр. Добрич. Допусната е съдебна делба на описания по- горе недвижим имот при права по 457.111/ 2696 ид. части за всеки от съделителите С. Т. С., Д. С. Д. и Т. С. Д. и по 662.333/ 2696 ид. части за Д. Д. К. и за С. Д. К.. На основание чл. 431, ал.2 ГПК/ отм./ е отменен констативен нотариален акт № 102/ 26.02.1985 г, дело № 257/1985 г. на районния съдия при Добричкия районен съд, с който Д. С. К. е признат за собственик въз основа на давностно владение на къща от две стаи, салон и изба, ведно със 150 кв.м.- част от парцел Х. – 834 в кв. 114 по плана на гр. Добрич, в частта за разликата над ? ид. част от описания имот.
По делото е установено от фактическа страна, че страните по делото са наследници на Д. С. К., поч. през 1990 г. Съпругата на Д.- Д. С. Каджабашева е починала през 1976 г. Прието е, че по силата на договор за покупко – продажба, оформен с нотариален акт от 1944 г. съпрузите Д. и Д. К.и са придобили две къщи с място от 300 кв.м. по акта за собственост и 210 кв.м. по скица. През 1965 г. продали на сина си Д. 1/2 ид. част от притежаваното от тях дворно място, ведно с къща от две стаи и ниша и паянтова постройка в югозападната част на двора.
Въззивният съд е приел, че след отчуждителната сделка съпрузите са останали собственици на ? ид. част от придобития от тях поземлен имот и построената в северната му част къща, която е предмет на делбата. След прекратяване на СИО поради смъртта на съпругата Д., нейният съпруг е получил на основание чл. 14, ал.7 СК/ отм./ ? ид. част от имота, а делът на Д. е наследен от сина й С. при права ? ид. част и от наследниците на починалия преди нея син Д. – С. и Д., при права по 1/8 ид. част. При липса на доказателства съпругът Д. да е упражнявал срещу наследниците на Д. самостоятелно владение и да е придобил притежаваните от тях идеални част, въззивният съд е заключил, че към момента на смъртта си същият е притежавал само ? ид. част от дворното място и ? ид. част от северната сграда, поради което завещанието е произвело прехвърлително действие до този размер права.
За да направи извод, че завещателното разпореждане накърнява запазените части на сънаследниците Д. С. и С. К., въззивният съд е приел, че към момента на смъртта си завещателят е притежавал и други имоти , на обща стойност 2 796 лв. Запазените части на същите са в размер на 1/6 от наследството, т.е. на стойност 466 лв., а всяка на тях е получила от свободното имущество дял на стойност от 124 лв. Оттук съдът е заключил, че завещателното разпореждане накърнява запазените им части и следва да бъде отменено до размера, необходим за допълването им.
Формулираният в касационната жалба правен въпрос е за това как се формира масата по чл. 31 ЗН. Този въпрос е от значение за изхода по делото за делба, но не може да обоснове приложното поле на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като по него има създадена трайна съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. За да се прецени дали е налице накърняване на запазената част по чл. 29 ЗН със завети или дарения, е необходимо най-напред да се определи масата по чл. 31 ЗН като имущество и в стойностно изражение и съответно стойността на запазените и разполагаеми части. Масата по чл. 31 ЗН се образува от всички имоти, които са принадлежали на наследодателя в момента на смъртта му, като се извадят задълженията и увеличението на наследството по чл. 12, ал. 2 ЗН, а след това се прибавят даренията с изключение на обичайните такива според тяхното положение по време на подаряването и според стойността им по време на откриването на наследството за недвижимите имоти и по време на подаряване – за движимите. В изложението не се поддържа тази практика да е неправилна и да се нуждае от промяна или актуализиране.
Останалите доводи в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК възпроизвеждат оплакванията в касационната жалба за неправилност на фактическите и правни изводи на решаващия съд, които не подлежат на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК, тъй като не се обхващат от посочените в чл. 280, ал.1 ГПК критерии.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 337 от 15.072008 г. по в.гр.д. № 25/ 08 г. на Добричкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: