5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 211
София, 11.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 6965/2013г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], чрез изпълнителните директори на Дружеството Н. Х. и С. К., и чрез адв. М. Н., против определение № 507 от 25.09.2013 г. по гр.д. № 407/2013 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалваното определение. Жалбоподателят поддържа, че въпросът за допустимостта на предявените от него искове, имащи за предмет защита срещу нарушението на чл. 54 от Х. на основните права на Европейския съюз, е разрешен от въззивния съд в противоречие с чл. 56 от Конституцията на Република България. Счита, че въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по поставените в изложението към частната касационна жалба правни въпроси:
1/ Допустим ли е иск за защита на правото на справедлив процес, осъществяван от и пред обективен и безпристрастен съд, още на етап първоинстанционно разглеждане на делото, срещу осъществена от първоинстанционния съд злоупотреба с права, по чл. 54 от Х. на основните права на Европейския съюз;
2/ Как се съотнасят текстовете на чл. 124, ал.1 и ал.4, изр. последно от ГПК, и чл. 56 от Конституцията, и конкретно – допустим ли е иск с правно основание чл. 56 от Конституцията на Република България срещу злоупотребата с права по смисъла на чл. 54 от Х. на основните права на Европейския съюз, в хипотезата на липсваща изрична нормативна уредба по този въпрос в ГПК. Според предмета на исковата защита – злоупотреба с права по смисъла на чл. 54 от Х. на Европейския съюз, допустимо ли е искът да се квалифицира като иск за установяване на факт по чл. 124, ал.4 ГПК, изр. посл. ГПК или се касае за иск по чл. 124, ал.1 ГПК;
3/ Как се съотнася забраната за злоупотреба с права по смисъла на чл. 54 от Х. на основните права на Европейския съюз с принципа за независимост на съдебните органи, осъществяващи правораздавателна дейност, при която дейност именно е осъществена злоупотребата с права, и допустимо ли е ограничаването на иска за защита по чл. 54 от Х. въз основа на съображение за независимост на съда при осъществяване на правораздавателната дейност. Докъде се простира правото на защита срещу злоупотреба с права от съда, осъществяващ правораздавателна дейност по конкретно дело като първа инстанция, и конкурира ли се с независимосттта на съда при осъществяване на тази дейност;
4/ Защитимо ли е правото на обективен и безпристрастен съд при първоинстанционното разглеждане на делото в хипотезата на чл. 54 от Х. на основните права на Европейския съюз, още в хода на първоинстанционното производство, или това право в случаите на злоупотреба с права може да се реализира едва с въззивното обжалване на първоинстанционното решение, съответно по реда за ангажиране на отговорността по ЗСВ;
5/Задължителните тълкувания на Конституционния съд по чл. 56 от Конституцията на Република България, дадени с постановените по чл. 12, ал.1 от Закона за конституционния съд, съставляват ли основание за сезиране на ВКС с искане за произнасяне по тяхното прилагане по смисъла на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, когато съдебната практика формулира в нарушение на тези задължителни тълкувания изискване по допустимостта на исковата защита пред съд за наличието на изрично предвидени в ГПК процесуални способи и механизми за нейното осъществяване, което изискване има за последица невъзможността да се защити нарушеното субективно право, предмет на отказаното право на защита пред съд.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът подробно е мотивирал становището си по поставените въпроси.
С допълнителна молба е направено искане за отправяне на основание чл. 629, ал.3 ГПК на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности относно това дали въведената с чл. 54 от Х. на основните прана на Европейския съюз забрана за злоупотреба с право съставлява :
– пряк нормативен източник на право на защита срещу злоупотреба с права, осъществявяна от национална юрисдикция на държава членка на общността, пред която юрисдикция е отнесен спор за определяне на граждански права и задължения, и която злоупотреба в своя предметен обхват и насоченост ограничава правото на справедлив процес от независим и безпристрастен съд, установено в чл. 47 от Х., или действието на чл. 54 следва да се тълкува и прилага като опосредено право от предвидените в националните процесуални закони на държавите- членки процедури за институционален контрол върху законосъобразността на актовете, постановени от съда в условията на злоупотреба с права
– правото на ефикасни и ефективни правни средства за защита пред съд, по смисъла на чл. 47 от Х. на основните права на Европейския съюз, включва ли правото на защита срещу осъществяването на злоупотреба с права по смисъла на чл. 54 от нея
-въвеждането на неразписани от закона ограничения спрямо правото на ефикасна и ефективна защита пред независим и безпристрастен съд, в условията на справедлив процес, съставлява ли нарушение на разпоредбата на чл. 52 от Х. на основните права на Европейския съюз и допустимо ли е защитата срещу това нарушение да се реализира по реда на чл. 54 от нея
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната касационна жалба, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото се установява, че производството по гр.д. № 2386/2013 г. по описа на Варненския окръжен съд е било образувано по искове, предявени от [фирма] против Република България, в лицето на Министерството на правосъдието,за установяване, че българската държава не е изпълнила задълженията си за установяване на ефективни законови гаранции, осигуряващи спазване на правото на обективен и безпристрастен съд във всичките фази на гражданското правораздаване, както и за установяване, че в резултат на липсата на гаранции, осигуряващи ефективно приложение на правото на обективен и безпристрастен съд, включително и такова за своевременното отстраняване на нарушенията по него, съдебният състав, пред който е било висящо т.д. № 490/2013 г., намиращо се в подготвителна фаза, е осъществил злоупотреба с права по смисъла на чл. 54 от Х. на основните права на Европейския съюз, а при условията на евентуалност/ в случай на уважаване на първите два иска/- да бъде задължена българската държава да предостави и/ или осигури правен механизъм, с приложението на който да се осигури ефективно и своевременно приложение в производството по т.д. № 490/2013 г. на Варненския окръжен съд на правото на обективен и безпристрастен съд, който в съответствие със законовите разпоредби и задължителната съдебна практика, да разгледа и да се произнесе по процесуалните въпроси относно редовността, допустимостта и относимостта на представените от ответника искания и възражения.
С определение № 2278 от 31.07.2013 г. по гр.д. № 2386/2013 г. на Варненския окръжен съд производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявените искове. Прието е, че те имат за предмет установяване на факти, за които няма изрично предвидена със закон възможност да бъдат съдебно установени в отделен исков процес, съгласно изискването на чл. 124, ал.4 ГПК, поради което тези искове са недопустими. Посочено е също, че независимо от това дали ответник по иска е Държавата или Министерството на правосъдието, е недопустимо съдът с решението си да ги задължи да отстранят определен съдия от разглеждане на делото.
Въззивният съд е потвърдил това определение и изложените в него съображения. Като допълнителен аргумент за недопустимост на исковете е посочил, че те са и юридически абсурдни, тъй като никой държавен орган или власт не може да накърнява изискването за независимост на съдебните органи при осъществяване на тяхната правораздавателна дейност.
Не са налице предпоставките на чл. 628 ГПК за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейските общности по въпросите, поставени от жалбоподателя в допълнителната му молба. Атакуваното с частната касационна жалба въззивно определение има за предмет разрешаване на процесуален въпрос, който не попада в приложното поле на правото на Европейския съюз и в частност на разпоредбите на чл. 47 и 54 от Х. на основните права на Европейския съюз, а е свързан с тълкуването на процесуални норми от вътрешното право.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по поставените в изложението към частната касационна жалба правни въпроси. В съответствие с изложените в исковата молба обстоятелства и заявения петутим правилно първоинстанционният и въззивният съд са приели, че предявените искове имат за предмет установяване на факти. Въпросът за допустимостта на установителните искове за факти е уреден в българското законодателство с разпоредбата на чл. 124, ал.4 ГПК, която е ясна и не се нуждае от тълкуване – иск за установяване съществуването или несъществуването на факти с правно значение е допустим само в случаите, изрично предвидени в закон. По приложението на чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК е налице трайно установена и безпротиворечива съдебна практика, с която въззивният съд се е съобразил. Обстоятелството, че в исковата молба ищецът е посочил като правно основание на предявените искове разпоредбите на чл. 13 от чл. 13 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, във връзка с чл.54 от Х. на основните права на Европейския съюз, чл. 6, ал.1 от ЕКПЧОС , чл. 5, ал.4, чл. 56 и чл. 122 от Конституцията на Република България, не рефлектира върху процесуалноправната характеристика, вида и предмета на тези искове, нито изключва приложението на общите разпоредби на процесуалния закон и в този смисъл делото не разкрива някаква специфика, налагаща отклонение от трайно установената съдебна практика по приложението на чл. 124, ал.4, изр.2 ГПК. Защитата на правата, произтичащи от международното право и от правото на ЕС, се осъществява пред националните съдилища по същия процесуален ред, по който се осъществява защитата на права по вътрешноправните закони. Предвидената в процесуалния закон правната защита срещу допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения при разглеждане на делото е по реда на редовния инстанционен контрол чрез обжалване на постановения съдебен акт или по реда на отмяната на влезлите в сила решения.
По тези съображения обжалваното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 507 от 25.09.2013 г. по гр.д. № 407/2013 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: