О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 21.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 20 март 2012 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 790/2011 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. Й. А., К. А. Ф., В. П. Г., К. П. Г., Г. И. З., Л. Д. З. – Д. и Е. Д. Г., приподписана от адв. Г. А., против решение № 676 от 10.05.2011 г. по в.гр.д. № 613/ 2011 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е отменено решение № 24 от 04.01.2011 г. по гр.д. № 3214/2010 г. на Пловдивския районен съд и вместо него е постановено друго, с което са отхвърлени предявените от А. Й. А., К. А. Ф., В. П. Г., К. П. Г., Г. И. З., Л. Д. З.- Д., Е. Д. Г. против А. А. С. искове с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати неоснователните си действия, с които им пречи да упражняват правото си на собственост, изразяващи се в заключване на двете врати на общия коридор, намиращ се на втория етаж от жилищната сграда, изградена в УПИ VІ- 39,40 по плана на[жк]в [населено място].
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Касаторите поддържат, че въззивният съд не е обсъдил събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и взаимна връзка, цитирал е откъслечни констатации от заключението на изслушаната по делото съдебно – техническа експертиза и поради това е достигнал до неправилни фактически и правни изводи по спора. Считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по разрешените с него правни въпроси относно статута и предназначението на предвидения за общо ползуване по архитектурния план плосък озеленен покрив на сградата и относно процесуалния ред за защита на правата на етажните собственици, когато се препятствува достъпа им до описаната обща част.
Ответникът по касация А. С. чрез своя пълномощник адв. И. Н. в писмен отговор изразява становище, че не са налице сочените от касаторите предпоставки за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка относно наличието на основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, установи следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че посоченият в исковата молба озеленен плосък покрив, за който ищците твърдят да е обща част на сградата – етажна собственост, в действителност представлява покрив на магазин, разположен на първия етаж. К., от който има излаз на този покрив, както функционално, така и по архитектурен проект, е част от самостоятелен обект-медицински кабинет МК 1, собственост на ответника. К. представлява чакалня за пациенти на кабинета и не е обща част на сградата. Изводът е обоснован със заключението на съдебно – техническата експертиза, изслушана пред първоинстанционния съд, която е установила, че по архитектурен проект площта на коридора е включена в площта на самостоятелния обект медицински кабинет МК 1, разположен на втория етаж в сградата, а вратите към него са изпълнени на място така, както са били предвидени по проекта. Поради това като заключва двете врати на коридора, ответникът не извършва неоснователни действия, които препятствуват ползуването на общата част от етажните собственици, а упражнява своето право на собственост върху обекта в сградата, който е негова индивидуална собственост. Съобразно одобреният архитектурен проект самият покрив с предназначение за озеленяване не е включен в общите части на сградата, нито в площта на медицински кабинет МК 1, нито в площта на който и да е било друг обект.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по формулирания в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос относно статута и предназначението на предвидения по архитектурния план плосък покрив с предназначение за озеленяване, тъй като този въпрос няма самостоятелно значение за изхода на делото. От неоспореното заключение на изслушаната по делото съдебно- техническа експертиза е установено, че по архитектурен проект няма предвиден достъп от обща част до плоския покрив над магазина на първия етаж. Единственият достъп е откъм коридора, който архитектурно и функционално е част от самостоятелния обект медицински кабинет МК 1, собственост на ответника, а площта на коридора е включена в площта на МК 1, посочена в нотариален акт № 25, т.ІІІ, дело № 402/2005 г. за продажба на идеални части от недвижим имот и учредяване права на строеж върху този имот. Вратите на коридора са поставени в съответствие с предвижданията на архитектурния проект на границата на собствеността на ответника. При това положение въпросът дали плоският покрив, когато е предназначен за озеленяване в сграда в режим на етажна собственост, представлява обща част по смисъла на чл. 38 ЗС, съответно дали е обща част по естеството си или по предназначението си, е без значение за изхода на настоящото дело, тъй ЗС не съдържа разпоредби, задължаващи собственика да осигури през собствения си имот неограничен достъп на трети лица или на етажните собственици до техните имоти или до общи части на сградата, освен в хипотезата на чл. 51 ЗС.
Не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и по втория поставен от касаторите правен въпрос кой е процесуалният ред за защита на правата на етажните собственици, когато се препятствува достъпа им до обща част. Този въпрос също не е обуславящ изхода на делото, доколкото въззивният съд е приел за допустим и разгледал по същество предявения от тях иск по чл. 109 ЗС. Искът е отхвърлен по съображения, свързани с това какви са границите и площта на обекта на собственост, придобит от ответника по нотариален акт и съответствието им с предвижданията на одобрения архитектурен проект за сградата и след като не е било установено същият неправомерно да е извършил присъединяване на общ коридор, водещ до предвидения по проект озеленен плосък покрив на магазина на първия етаж, към собствения си обект- медицински кабинет, в какъвто смисъл са били твърденията в исковата молба.
По изложените съображения следва да се приеме, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 676 от 10.05.2011 г. по в.гр.д. № 613/ 2011 г. на Пловдивския окръжен съд,
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: