О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 694
С., 19.12.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 636/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Х. М. С. чрез нейния пълномощник адв. А. Ч., против определение № 46 от 21.05.2012 г. по гр.д. № СП 23/ 2012 г. на Софийски апелативен съд. С него е оставена без уважение частната жалба на Х. М. С. срещу определение № 38 от 23.12.2011 г. по гр.д. № С-43/2011 г. на Софийски градски съд, с което е допуснато обезпечение на бъдещ иск по чл. 28 ЗОПДИППД, който ще бъде предявен от К. /К./, с цена 914 292.40 лв. против Д. М. С. и Х. М. С., чрез налагане на възбрана върху недвижими имоти, собственост на Д. М. С., запор на 25 дяла с номинална стойност 100 лв. всеки от капитала на [фирма] със седалище [населено място], собственост на Д. С., запор на 50 дяла с номинална стойност 100 лв. всеки от капитала на [фирма] със седалище [населено място], собственост на Х. М. С., запор на вземане от трето лице в размер на 138 000 лв. и запор върху всички банкови сметки, открити в лицензираните банки в Република България, с титуляри Д. С. и Х. С. до размера на цената на бъдещия иск.
В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното определение, като се твърди, че при постановяването му съдът е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е обсъдил всички доводи и възражения на жалбоподателката, както и че не й е указал да представи оригиналите на писмените доказателства, на които се е позовала или да завери същите.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че с обжалваното определение въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС и е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор К. за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, въззивният съд е приел, че срещу Д. М. С. е започнало наказателно преследване за престъпление, посочено в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД, както и че по делото са представени доказателства за извършена проверка на доходите на проверяваните лица, при която е установено, че придобитото от двамата съпрузи имущество е на значителна стойност, като разходите надвишават приходите с 4 264.16 М., което е основание да се направи обосновано предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност. Приел е, че не следва да обсъжда представените от жалбоподателката с частната жалба писмени доказателства за изплатени на Д. С. суми по талони от [фирма], тъй като същите не са надлежно заверени съгласно чл. 183 ГПК, както и поради това, че в производството по чл. 23, ал.2 във вр. с чл. 22 ЗОПДИППД по обжалване на определението по допускане на обезпечение съдът не може да събира доказателства, установяващи законния произход на средствата, а това доказване следва да бъде проведено в рамките на исковото производство по чл. 28 от този закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК не са посочени конкретно правните въпроси, по които се иска допускане на въззивното определение до касационно обжалване. Изложени са оплаквания за съществени нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се в необсъждане на доказателствата по делото, различно тълкуване и прилагане на материалния и процесуалния закон по отношение двете страни, необсъждане на доводите на жалбоподателката, касаещи предпоставките и реда за образуване на производство по ЗОПДИППД, нарушаване на принципа на равнопоставеност на страните в процеса и пр. Тези доводи не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те касаят правилността на обжалваното определение, която се проверява само ако същото бъде допуснато до касационна обжалване. Върховният касационен съд не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване- т. 1 от ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 46 от 21.05.2012 г. по гр.д. № СП 23/ 2012 г. на Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: