О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 241
София, 28.03.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на двадесет и седми март две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 888/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 161 от 12.04.2011 г. по в.гр.д. № 169/2011 г. /номерът на делото е 161/2011 г. и е посочен неправилно в решението/ на Окръжен съд Пазарджик е потвърдено решение № 332 от 14.10.2010 г. по гр.д. № 219/2010 г. на Районен съд Пещера, с което на основание чл. 32, ал.2 ЗС е разпределено между съсобствениците ползуването на таван на двуетажната жилищна сграда, построена в УПИ V- 2194 в кв. 137 по плана на [населено място], съгласно скицата към заключението на вещото лице, съставляваща неразделна част от решението, като на М. О. К. и Р. Ю. К. е предоставено ползуването на оцветената в червено част с площ 40.05 кв.м, на Ф. К. е предоставено ползуването на оцветената в синьо площ от 40.05 кв.м, а за общо ползуване на съсобствениците е оставена оцветената в жълто част с площ 9.14 кв., като е отхвърлен предявеният от М. К. и Р. К. иск за разпределяне ползуването на приземния етаж от жилищната сграда.
Въззивното решение в частта, с която е отхвърлен искът по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределяне ползуването на приземния етаж, е обжалвано с касационна жалба от М. О. К. и Р. Ю. К. чрез техния пълномощник адв. Т. З.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, като се твърди, че изводите на въззивния съд за липса на съсобственост върху приземния етаж, не съответствуват на събраните по делото доказателства. Считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение като незаконосъобразно.
В срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба и от Ф. К., представлявана от адв. А. Г., с която се атакува въззивното решение в частта, с която е извършено разпределение на ползуването на таванския етаж. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че в тази част решението противоречи на ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС, тъй като по делото не е било установено, че таванският етаж е обща част на сградата по предназначение, а не по естеството си.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че страните по делото са собственици на самостоятелни жилищни обекти в двуетажната сграда – ищците М. и Р. К. са собственици на първия етаж, а ответницата Ф. К. – на втория етаж. С влязло в сила решение по гр.д. № 53/2001 г. на Районен съд Пещера, потвърдено с решение по в.гр.д. № 768/04 г. на Пазарджишкия окръжен съд, било признато по отношение на М. К. и Р. К. правото на собственост на Ф. К. върху 1/2 ид. част от тавана на двуетажната сграда, както и върху югоизточната част от приземния етаж /без стълбищната клетка/ с граници: на изток- двор, на запад- стълбищна клетка, на север – североизточно помещение, оцветено в зелено и северозападното- оцветено в синьо на скицата на в.л. В., представляваща неразделна част от решението, като е отменен нотариален акт № 8, т.ІІ, нот. дело № 332/86 г. в частта, с която М. О. К. е признат за собственик на “източната половина от таванския етаж” и на “половината от входа- тунел”. С оглед на това решение въззивният съд е приел, че приземният етаж не е съсобствен между страните, като единствено стълбищната клетка е запазила характера си на обща част по смисъла на чл. 38, ал.1 ЗС. Поради това е намерил предявеният иск за разпределяне ползуването на този етаж за неоснователен. По отношение на тавана е приел, че страните са собственици на идеални, а не реални части и поради това таванът подлежи на реално разпределяне за ползуване между тях при равни права.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба от М. К. и Р. К. не е посочен кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, включен в предмета на делото и обусловил изхода по него, по отношение на който да се преценява наличието на някой от специалните критерии по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. Наведените доводи, че съдът не е взел предвид, че ответницата Ф. К. е изградила в пространството под стълбището санитарен възел, с което е лишила ищците от правото да ползуват според правата си стълбищната клетка, не могат да обосноват допускане на касационно обжалване, тъй като неправилността на съдебния акт не се обхваща от приложното поле на чл. 280, ал.1 ГПК. Отделен е въпросът доколко тези доводи са относими към предмета на иска по чл. 32, ал.2 ЗС. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване. Поради това по подадената касационна жалба от М. К. и Р. К. не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационната жалба до разглеждане по същество и по подадената от Ф. К. касационна жалба. С ТР № 34/83 г. на ОСГК на ВС е прието, че когато таванът представлява подпокривно пространство с нужната височина, пространство, обем, до него има нормален достъп от стълба и при спазване на съответните законни изисквания от него могат да се изградят отделни обекти или сервизни помещения към обектите в долните етажи, той е обща част по предназначение, а когато не отговаря на тези изисквания, таванът е обща част по естеството си. По настоящото дело вещото лице от назначената съдебно- техническа експертиза е констатирало, че таванът на жилищната сграда има височина до най- ниската част от 1.20 м. и до най- високата – 4.10 м., а достъпът до него се осъществява от вътрешна двураменна стълба. В него с летви са обособени две помещения, които се ползуват от страните. При тези данни изводът на въззивния съд, че таванът на двуетажната сграда представлява обща част по предназначение и следва да бъде разпределен за реално ползуване между съсобствениците, не е в противоречие, а напротив – съобразено е с разясненията, дадени в ТР № 34/83 г. на ОСГК.
В обобщение, не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадените и от двете страни касационни жалби.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 161 от 12.04.2011 г. по в.гр.д. № 161/2011 г. /неправилно в решението е посочено в.гр.д. № 169/2011 г./ на Окръжен съд Пазарджик.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: