О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 20
София, 11.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 43/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Р. Г., С. Р. Ц. и С. Р. Г. против решението на Софийски градски съд от 16.07.2010 г. по гр.д. № 3940/08 г., с което е отменено решението на Софийски районен съд, постановено на 22.08.2008 г. по гр.д. № 15806/06 г. и вместо него е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от В. Р. Г., С. Р. Ц. и С. Р. Г. против Д. Г. А., Й. Г. А., Т. Й. А., Й. М. А., М. Й. А., П. Й. А., Р. Н. С., М. Н. С., М. Н. Т. и Н. Н. Т., конституирани в процеса на мястото на починалия Н. С. З., Р. Б. М., Д. Б. К., С. С. Б., З. И. Н., И. С. Н. и Й. С. М. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че към момента на образуване на ТКЗС О. Н. Г. е била собственик на нива от 1.1 дка, находяща се в землището на [населено място], м.”В.” /“Ш.”/, при съседи: М. Г., А. А. и Я. З..
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се сочи, че като не е изпълнил изискванията на ГПК да съдействува на страните за изясняване на делото от фактическа страна и да основе своите изводи не само на отделни факти, а на връзката между тях, като преценява съвместно всички доказателства по делото, въззивният съд е решил делото в противоречие с практиката на ВКС. Според касаторите, поставените в касационната жалба въпроси, обосновават наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е прието за установено, че с влязло в сила решение от 27.10.2005 г. по гр.д. № 11316/04 г. на Софийски районен съд, по иск с правно основание чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, предявен от В. Р. Г., С. Р. Г. и С. Р. Г. е било признато за установено правото на наследниците на О. Н. Г. на възстановяване на собствеността върху четири земеделски имота, в това число и нива- градина от 1.1 дка в м. ”В.” в землището на [населено място], при съседи: М. Г., А. А. и Я. З.. След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че не е установено този имот да е идентичен с възстановения в стари реални граници на наследниците на Н. С. З. с решение № 181 от 19.03.1994 г. на ПК- М. имот, представляващ ливада от 1.064 дка в м. ”Ш.” в землището на [населено място], имот пл.№ 642 по кадастрален план от 1957 г. По делото е бил представен нотариален акт № 72/1916 г., с който наследодателката на ищците е била призната за собственик чрез обстоятелствена проверка на основание наследство от своя баща на градина в м. ”В.” от 1.1 дка, но вещото лице от назначената съдебно- техническа експертиза първоначално е дало заключение, че липсват достатъчно данни, за да се установи идентичността на този имот с възстановения на ответниците. Въз основа на показанията на разпитаните по делото свидетели и писмените доказателства – извлечения от емлячните регистри на [населено място], въззивният съд е достигнал до извод, че местностите “В.” и “Ш.” са различни, поради което не е кредитирал заключението на допълнителната съдебно – техническа експертиза за идентичност на имота по нотариален акт № 72/1916 г. и спорния. В обобщение е направил извод, че ищците не са доказали към момента на образуване на ТКЗС тяхната наследодателка да е била собственик на процесния имот.
Поставеният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос за задължението на съда да обсъди всички доказателства и доводите на страните, е съществен за изхода на всяко дело, но в случая не се установява същият да е разрешен в противоречие с казуалната практика на ВКС. Въззивният съд е обсъдил всички доказателства по делото, в това число и свидетелските показания, поотделно и в тяхната взаимна връзка и е изложил подробни съображения защо приема, че не е доказана идентичността на имота на О. Г. с процесния. Взел е предвид, че част от разпитаните свидетели, посочват за съседи лица, различни от посочените в исковата молба и в решението по чл. 11, ал.2 ЗСПЗЗ, а други свидетели само посочват местността, в която се е намирал имотът на О. Г. и неговата площ, но не конкретизират съседите. Предвид това не може да се приеме, че въззивният съд е процедирал в противоречие с практиката на ВКС по поставения процесуален въпрос, поради което не е налице основание за допускане на решението до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е наведено от касаторите формално, без да се посочат правните въпроси, разрешени от въззивния съд и обусловили изхода по делото, които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Направено е препращане към касационната жалба, но тя съдържа единствено доводи за това, че съдът е основал изводите си на неверни свидетелски показания, които не могат да се обсъждат в тази фаза на касационното производство. Поради това следва да се приеме, че не е налице и основанието за касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 16.07.2010 г. по гр.д. № 3940/08 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: