О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 551
София, 26.10.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 477/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Н. С. Д. чрез нейния пълномощник адв. А. Й. срещу определение № 141 от 23.04.2012 г. по гр.д. № 284/2012 г. на ВКС, І г.о. В жалбата са наведени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт като постановен при неточно приложение на процесуалния закон.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК против определение, което подлежи на обжалване, съгласно чл. 274, ал.1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от Н. С. Д. касационна жалба против въззивно решение № 288 от 28.11.2011 г. по гр.д. № 304/2011 г. на Окръжен съд [населено място]. Прието е, че същата е процесуално недопустима, тъй като въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК като постановено по иск за собственост на недвижим имот с цена на иска 1 244.60 лв., посочена от ищцата.
Обжалваното определение е правилно. Жалбоподателката Н. Д. е предявила установителен иск за собственост върху 1/2 ид. част от недвижим имот, представляващ втори жилищен етаж със застроена площ 134.50 кв.м, заедно с 1/6 ид. части от общите части на триетажната масивна жилищна сграда, построена в дворно място, съставляващо УПИ ІІІ – от кв. по плана на [населено място], общ. С. З.. Видно от представеното на л. 42 от първоинстанционното дело удостоверение, данъчната оценка на целия имот, е 2 489.20 лв., откъдето следва, че цената на предявения иск за собственост върху 1/2 ид. част от него, определена по правилото на чл.69, ал.1, т.2 ГПК е в размер на 1 244.60 лв. Това е и цената на иска, посочена от ищцата в поправената искова молба.
Касационната жалба против въззивното решение е подадена на 23.02.2012 г. Към този момент е в сила разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението в ДВ бр. 100/ 2010 г., с която са изключени от касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. – за граждански дела, и до 10 000 лв. – по търговски дела. Нормата е процесуална, има незабавно действие и се прилага към всички касационни производства, с изключение на висящите. Това следва от разпоредбата на § 25 от ПЗР на ЗИДГПК / ДВ бр. 100/21.12.2010 г./, съгласно която висящите производства се разглеждат по досегашния ред. Висящи касационни производства по смисъла на § 25 ПЗР на ЗИДГПК са тези, по които касационната жалба е постъпила във въззивния съд до влизане на закона в сила – 21.12.2010 г. Настоящият случая не попада в това изключение и за него е приложим новия процесуален ред.
С оглед на изложеното обжалваното определение е постановено при правилно приложение на процесуалната норма на чл. 280, ал.2 ГПК във вр. с § 25 ПЗР на ЗИДГПК, поради което следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 141 от 23.04.2012 г. по гр.д. № 284/2012 г. на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: