О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 537
София, 01.10.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 4177/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. А. Г. чрез неговия пълномощник адв. Р. Б., против разпореждане на Окръжен съд – Монтана от 21.04.2014 г. по в.гр.д. № 164/2013 г., с което на основание чл. 286, ал.1,т.1 ГПК е върната подадената от Г. А. Г. касационна жалба вх. № 164/33943 от 16.01.2014 г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана, постановено на 26.09.2013 г. по в.гр.д. № 164/2013 г.
В частната жалба са изложени доводи за неправилност на обжалваното разпореждане като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила – чл. 44, ал.1 и 46, ал.2 ГПК, тъй като в съобщението връчителят не е посочил по какъв начин се е убедил, че бащата на жалбоподателя живее в едно домакинство с него.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното разпореждане, съдът е приел, че въззивното решение е било съобщено на жалбоподателя Г. А. Г. на 02.10.2013 г., като е било връчено на постоянния му адрес и е получено от неговия баща. Касационната жалба е била изпратена чрез куриер на 15.01.2014 г., т.е. след едномесечния срок по чл. 283 ГПК, който е изтекъл на 02.11.2013 г.
Обжалваното разпореждане е правилно. По силата на чл. 46, ал.1 ГПК, когато съобщението не може да бъде връчено лично на адресата, то се връчва на друго лице, което е съгласно да го приеме. Това “друго лице”, съгласно ал.2, може да бъде всеки пълнолетен от домашните му или който живее на адреса. В случая връчването е извършено чрез лице, което е кръга на домашните на жалбоподателя – неговия баща, на адрес, заявен от жалбоподателя като настоящ и постоянен адрес, посочен от него по делото и на който е бил призоваван също чрез лица от кръга на домашните му. Съобщението е оформено съгласно изискванията на чл. 44, ал.1 ГПК- връчителят е посочил качеството на лицето, на което е връчил съобщението, а получателят от своя страна е удостоверил с подписа си получаването му, като е поел задължение да го предаде на адресата. При положение, че в частната жалба не твърди и не се сочат доказателства лицето, чрез което е връчено съобщението, да не е от категорията по посочените в чл. 46, ал.2 ГПК, обстоятелството, че в разписката не е отбелязано по какъв начин връчителят се е убедил в неговата самоличност и че същото живее на адреса на жалбоподателя, е без правно значение и не опорочава редовността на връчването на въззивното решение. На основание чл. 46, ал.4 ГПК с получаването на съобщението от другото лице, удостоверено по надлежния ред, се счита, че връчването е извършено на адресата. Ето защо като е приел, че въззивното решение е било съобщено на жалбоподателя на 02.10.2013 г. , въззивният съд е приложил точно процесуалния закон. Обжалваното разпореждане, с което подадената от Г. А. Г. касационна жалба е върната като просрочена на основание чл.286, ал.1, т.1 ГПК , е правилно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА разпореждането на Окръжен съд – Монтана от 21.04.2014 г. по в.гр.д. № 164/2013 г., с което на основание чл. 286, ал.1,т.1 ГПК е върната подадената от Г. А. Г. касационна жалба вх. № 164/33943 от 16.01.2014 г. срещу въззивното решение на Окръжен съд Монтана, постановено на 26.09.2013 г. по в.гр.д. № 164/2013 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: