О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 484
София, 07.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3812/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Г. М. И., против въззивното решение, постановено от Окръжен съд – Монтана на 09.04.2013 г. по в.гр.д. № 75/2013 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон. Жалбоподателката поддържа, че въззивният съд неправилно е тълкувал разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК, в резултат на което е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че не са налице визираните в нея предпоставки за възлагане на жилищния имот. На следващо място твърди, че съдът в нарушение на материалния закон е постановил прекратяването на съсобствеността да се извърши чрез изнасяне на допуснатия до делба недвижим имот на публична продан, без да вземе предвид, че двама от съделителите са съпрузи, които са направили искане за възлагане на общ реален дял и при това положение от допуснатите до делба имоти биха могли да бъдат обособени два реални дяла, колкото са групите съделители.
Счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване, тъй като същото противоречи на практиката на ВКС – ППВС № 4/64 г., решение № 86 от 09.03.2012 г. по гр.д. № 1100/2011 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 239 от 06.08.2012 г. по гр.д. № 81/2011 г. на І г.о., решение 359 от 1954 г. на І г.о. на ВС и ППВС № 69/1969 г.
В писмен отговор ответницата по касация В. М. М. изразява становище, че не са налице основанията на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Районен съд- Монтана, постановено на 19.01.2012 г. по гр.д. № 495/2010 г., с което на основание чл. 348 ГПК е изнесен на публична продан допуснатият до делба недвижим имот, представляващ УПИ …, пл.№ 433 в кв. 37 по плана на [населено място], общ. Б., целият с площ 847 кв.м, ведно с построената в този имот масивна едноетажна жилищна сграда, гараж и второстепенна стопанска постройка, като е отхвърлена претенцията на Г. М. И. за възлагане на имота като неоснователна. Въззивният съд е приел, че имотът е неподеляем, но не са налице предпоставките на чл. 349, ал.2 ГПК за поставянето му в дял на съделителката Г. И., която единствено е заявила такава претенция, тъй като същата не е представила доказателства, че не притежава друго жилище и че към момента на откриване на наследството от наследодателката И. Н. е живяла в него. Поради съдът е направил извод, че прекратяването на съсобствеността следва да се извърши по реда на чл. 348 ГПК- чрез изнасяне на имота на публична продан.
В касационната жалба и в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към нея жалбоподателката не е формулирала изрично правните въпроси, по които да бъде допуснато касационно обжалване, но от изложените доводи и от цитираната съдебна практика става ясно, че това са въпросите дали разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК намира приложение при т. нар. смесена съсобственост и дали делбата може да се извърши по реда на чл. 348 ГПК, когато съделителите се групират по такъв начин, че могат да се образуват реални дялове за всички групи.
Обжалваното въззивно решение е постановено при повторно разглеждане на делото, след като с решение № 18 от 27.02.2013 г. по гр.д. № 57282012 г. на ВКС, І г.о., е било отменено постановеното на 24.04.2012 г. по гр.д. № 72/2012 г. въззивно решение и делото върнато за ново разглеждане на въззивния съд. В отменителното решение на касационната инстанция е направен извод, че в резултат на извършената след откриване на наследството разпоредителна сделка от един от наследниците в полза на друг наследник с идеална част от наследствения имот не е възникнала смесена съсобственост, поради което няма пречка за приложението на чл. 349, ал.2 ГПК и направената от съделителката Г. И. възлагателна претенция следва да бъде разгледана по същество. При новото разглеждане на делото въззивният съд се е съобразил с дадените от ВКС задължителни указания по тълкуването и прилагането на материалния закон, като е приел, че върху имота не е налице смесена съсобственост и е изследвал наличието на останалите предпоставки за възлагане на делбения имот по реда на чл. 349, ал.2 ГПК. Поради това въпросът приложима ли е разпоредбата на чл. 349, ал.2 ГПК в случаите на извършени разпоредителните сделки между сънаследници, като разрешен при предходното разглеждане на делото от касационната инстанция, не може да обоснове допускане на касационно обжалване, след като въззивния съд се е съобразил с даденото по същото дело разрешение на този въпрос, трайно възприето в практиката на ВКС.
Въпросът дали делбата може да се извърши по реда на чл. 348 ГПК, когато съделителите се групират по такъв начин, че могат да се образуват реални дялове за всички групи, е от значение за изхода на делото, но в случая същият не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Допуснатият до делба гараж е построен в дворното място, в което е построена и жилищната сграда. Същата хипотеза е разгледана в решение № 269 от 27.07.2011 г. по гр.д. № 1329/2010 г. на ВКС, І г.о., постановено по реда на чл. 290 ГПК и е направен извод, че в тези случаи гаражът представлява постройка на допълващото застрояване по смисъла на чл. 41, ал.1 ЗУТ, поради което в делбата той следва да се третира като обслужващ жилището и не може да се разпределя в самостоятелен дял или за уравнение на дяловете. Следователно, независимо от групирането на съделителите в две групи, след като от допуснатия до делба недвижим имот не могат да се образуват два реални дяла, той неподеляем по смисъла на чл. 348 ГПК и изнасянето му на публична продан се явява единственият способ за извършване на съдебната делба. В същия смисъл е и произнасянето на въззивния съд.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед този изход на делото жалбоподателката Г.М. И. следва да бъде осъдена да заплати на ответницата В. М. М. разноски по делото за адвокатско възнаграждение в размер на 300 лв., съобразно представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие серия Б № 12356789 от 29.05.2013 г. и изрично заявеното искане за присъждане на разноски.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение, постановено от Окръжен съд – Монтана на 09.04.2013 г. по в.гр.д. № 75/2013 г.
ОСЪЖДА Г. М. И. да заплати на В. М. М. направените от последната разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство в размер на 300 лв.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: