О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 290
София, 15.05.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 475/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Т. М., Г. К. М. и Д. Т. К. против решение № 420 от 27.10.2014 г. по в.гр.д. № 582/2014 г. на Окръжен съд – Враца. Изложени са доводи за неправилност на обжалвания съдебен акт поради допуснато съществено нарушение на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост. Жалбоподателите подържат, че въззивният съд неправилно е интерпретирал постановките на ППВС № 7/ 73 г., поради което е направил необоснован и незаконосъобразен извод, че съсобствеността върху допуснатите до делба недвижими имоти следва да бъде прекратена чрез теглене на жребий, а не чрез разпределянето им между съделителите по реда на чл. 353 ГПК, като е приел, че продължителното ползване от страна само на някои от съделителите на част от допуснатите до делба имоти, без в тези имоти да са извършени подобрения, не е обстоятелство, сочещо на невъзможност или неудобство за съставянето на дялове и тегленето на жребий по смисъла на чл. 353 ГПК, когато дяловете на съделителите са равни. Считат, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК по въпроса как следва да се извърши делбата – чрез теглене на жребий или по реда на чл. 353 ГПК, когато макар да няма извършени значителни подобрения, някой от съделителите е ползвал продължително време някой от допуснатите до делба имоти, без да пречи на останалите съсобственици. Според касаторите този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с т.5 от ППВС № 7/73 г., а също е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, тъй разрешаването му от касационната инстанция като ще допринесе за осъвременяване на съдебната практика относно делбата на непокрити недвижими полски имоти, в които твърде рядко ще има изградени подобрения.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Н. Й. А. и И. А. И. изразяват становище, че не са налице хипотезите на чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решението на Районен съд – Мездра, постановено на 24.07.2014 г. по гр.д. № 1156/2013 г., с което е обявен за окончателен разделителен протокол, съгласно който от допуснатите до делба земеделски имоти са обособени три дяла съобразно вариант първи от заключението на вещото лице. Съдът е приел, че делбата следва да се извърши по реда на чл. 352 ГПК чрез тегленото на жребий. Съображенията за това са, че съделителите И. Т. М., Г. К. М. и Д. Т. К., които са наследници на сина на общия наследодател – Т. Й. М., са направили искане за възлагане на имоти в общ дял и по този начин се оформят три групи съделители с равни права за всяка група – по 1/3 , и от допуснатите до делба недвижими имоти – земеделски земи и гори, могат да се образуват три дяла, които са с близка пазарна стойност и които включват имоти от всички различни видове. Съдът е намерил за неоснователно искането на касаторите делбата да се извърши чрез разпределяне на имотите по реда на чл. 353 ГПК, като в техен общ дял бъдат поставени определени имоти, за които са твърдяли, че са били обработвани и стопанисвани от тях и техния наследодател Т. Й. продължително време, без да пречат на останалите съделители и без последните да са предявили някакви претенции за тези имоти. Приел е, че по делото има данни след смъртта на общия наследодател касаторите да са обработвали част от делбените имоти, но е намерил, че от свидетелските показания не може да се направи извод кои са тези имоти точно по вид и местоположение, за да се прецени дали това са имотите, поставени в дял І, които касаторите искат да им бъдат разпределени. На следващо място е посочил, че касаторите не са установили и извършването на значителни подобрения в имотите, включени в дял І, за да може да се изключи жребия като способ, който не е удобен за извършване на делбата.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Изразеното от въззивния съд становище относно това кога тегленето на жребий се явява невъзможно или много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК, не е в противоречие, а изцяло съответства на тълкуването, дадено в т.5 от ППВС № 7/73 г., според което неудобство ще бъде налице “когато преди делбата съделителите са били във владение на отделни имоти и всеки е направил във владения имот значителни подобрения, като построяване на сгради, големи пристройки, надстройки и преустройства, и въобще когато възлагането чрез жребий може да породи значителни имуществени спорове между съделителите”. Посочената хипотеза, визираща извършването на строителство, е само примерна и не изчерпва всички обстоятелства, с оглед на които тегленето на жребий би могло да се прецени като много неудобно и да се пристъпи към разпределяне на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК. Съдебната практика приема, че неудобство за теглене на жребий е налице и в случаите, когато преди делбата съделителите са си разпределили имотите за ползване и всеки ползва отделен имот, тъй като в този случай жребият би могъл да доведе до необосновано разместване; или когато някой от съделителите фактически е ползвал някой от делбените имоти и е направил в него значителни подобрения, което би могло да доведе до заплащане на значителни суми за уравнение на дяловете. В тези хипотези фактическото ползване, освен като основание за приложението на чл. 353 ГПК, има значение и за конкретното разпределение на имотите. В случая въззивният съд е не е отрекъл по принцип релевантността на фактическото ползване на имотите като предпоставка за извършване на делбата по реда на чл. 353 ГПК, а е приел, че не са налице посочените в същата разпоредба основания за изключването на жребия като способ за прекратяване на съсобствеността, доколкото касаторите не са доказали кои конкретно от допуснатите до делба земеделски имоти са стопанисвали и обработвали, за да им бъдат поставени в дял. Следователно, крайният извод, че не са налице предпоставките на чл. 353 ГПК за изключване на жребия и за извършване на делбата чрез разпределяне на наследствените имоти, не е в резултат на противоречие със задължителната практика на ВКС по тълкуването и прилагането на цитираната разпоредба, а е следствие от направената конкретна преценка на доказателства и приетите за установени въз основа на тях факти и обстоятелства по делото.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос и на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Както се посочи по- горе, посочената в т.5 ”б” от ППВС № 7/73 г. хипотеза, визираща осъществяване на строителство в делбения имот от някой от съделителите, е примерна, поради което не може да бъде споделено становището на касаторите, че тази задължителна съдебна практика е приложима основно към недвижими имоти в урбанизираните територии, но не и по отношение на земеделски земи и гори, които с оглед на предназначението си, не предполагали извършването на подобрения. Кога тегленето на жребий се явява много неудобно по смисъла на чл. 353 ГПК е фактически въпрос и разрешаването му не зависи от вида на делбените имоти.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 420 от 27.10.2014 г. по в.гр.д. № 582/2014 г. на Окръжен съд- Враца.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: