О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1187
София, 07.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1314/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. Д. чрез нейния пълномощник адв. С. Б. против решение № 293 от 29.06.2010 г. по в.гр.д. № 257/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено в нарушение на материалния закон. Жалбоподателката сочи, че решението следва да се допусне до касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ.
Ответниците по касация В. Г. Т. и Л. Г. К. в писмен отговор изразяват становище, че не са налице предпоставки за допускане на решението до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решение № 444 от 22.12.2009 г. по гр.д. № 724/09 г. на Районен съд – [населено място], с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от В. Г. Д. против В. Г. Т., Л. Г. К. и В. Г. А. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено по отношение на ответниците, че нива с площ от 1 дка в м.”Разсипаните ливади” в землището на [населено място], общ. Г. Д., при съседи селски път, наследници на П. К. и ливада на кметство [населено място], е била собственост към момента на образуване на ТКЗС на наследодателя на ищцата И. К. К.. Въззивният съд е приел, че двете страни по делото са заявили за възстановяване един и същи земеделски имот и по тези заявления общинската служба по земеделие е постановила позитивни решения, като е възстановила на ищцата имот № 010030 в м.”Папаз чаир”, а на ответниците – имот № 021125 в м. ”Разсипани ливади”. Съдът е приел, че след като двата възстановени имота не са идентични, то не е налице и спор за материално право. На следващо място е посочил, че ищцата не е доказала наследодателят й да придобил правото на собственост на основание давностно владение върху процесния имот. Разпитаните по делото свидетели са дали противоречиви сведения относно границите на имота, притежаван от И. К. преди образуване на ТКЗС. Част от свидетелите са установили, че наследодателят на ищцата И. К. и наследодателката на ответниците В. К. са притежавали имоти, които са били съседни. Според въззивния съд тези показания още веднъж потвърждават извода му, че между страните не е налице спор за материално право.
Даденото от въззивния съд разрешение на въпроса в кои случаи е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ и подлежащите на доказване по този иск факти и обстоятелства, е в противоречие с практиката на ВКС, която приема, че такъв спор е налице, когато различни лица са заявили за възстановяване една и съща земеделска земя. Това противоречие обаче не обуславя основание за достъп до касационно обжалване, тъй като не е определящо за крайния резултат по спора. Макар да е приел, че не е налице спор за материално право по смисъла на чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, въззивният съд е обсъдил събраните по делото гласни доказателства и е направил изводи относно релевантния за спора факт- дали наследодателят на ищцата е бил собственик към момента на образуване на ТКЗС на възстановения на ответниците земеделски имот, като е приел, че този факт не е доказан. Или, отхвърлянето на иска не е в резултат на противоречие с установената практика на ВКС по чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ, а е следствие от направената конкретна преценка на доказателства и приетите за установени по делото факти и обстоятелства. Доводите относно тяхната неправилност не могат да се обсъждат в настоящата фаза на касационното производство, тъй като съставляват основание за касиране по чл. 281 ГПК, но не обуславят достъп до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 293 от 29.06.2010 г. по в.гр.д. № 257/2010 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: