О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 261
София, 16.10.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 696/ 2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Подадена е молба от адв. Г. Б. в качеството на пълномощник на П. П. П. с искане за присъждане на сторените от доверителя му разноски по делото пред ВКС.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК насрещната страна С. Н. П. чрез своя пълномощник адв. Н. Р. е подала отговор, в който изразява становище, че молбата е недопустима, тъй като законът не предвижда възможност за допълване по реда на чл. 248 ГПК на определения, а само на съдебни решения, евентуално – че същата е неоснователна. Прави и възражение за прекомерност на претендираното за присъждане адвокатско възнаграждение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение № 304 от 03.06.2013 г. по гр.д. № 696/12 г. на ВКС, І г.о., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 246 от 05.06.2012 г. по в.гр.д. № 390/2012 г. на Пловдивския апелативен съд по подадената против него касационна жалба от С. П.. С това определение касационната инстанция не се е произнесла по искането на ответника по касация П. П. П., направено с отговора на касационната жалба, за присъждане на разноските за касационната инстанция.
Молбата за изменение на определението в частта за разноските е подадена в срока по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, а по същество – основателна.
Видно от представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие от 22.08.2012 г., сключен между П. П. и “Адвокатско дружество Д., П. и Б.”, за изготвяне и подаване на отговор на касационната жалба страните са уговорили заплащане на адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лв., платимо по банковата сметка на дружеството. Представена е и вносна бележка от 24.08.2012 г., видно от която сумата е била заплатена от П. П. съобразно уговорения начин.
Неоснователно е възражението, направено с отговора по чл. 248, ал.2 ГПК за недопустимост на молбата за допълване на определението в частта за разноските. Съгласно чл. 81 ГПК съдът дължи произнасяне по искането за разноски във всеки акт, с който делото приключва в съответната инстанция. Когато съдът е пропуснал да стори това, може да се произнесе по искането за разноски с отделно определение по реда на чл. 248 ГПК.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение. То е в размер на 2 400 лв. и съответства на фактическата и правна сложност на делото. Обстоятелството, че договореното и заплатено от С. П. възнаграждение за адвокатска защита по делото пред касационната инстанция е близко по размер /2 100 лв./, подкрепя този извод.
С оглед на изложеното на основание чл. 78, ал.3 ГПК С. Н. П. следва да бъде осъдена да заплати на П. П. П. сумата 2 400 лв., представляваща направените в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 248 ГПК ДОПЪЛВА определение № 304 от 03.06.2013 г. по гр.д. № 696/12 г. на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА С. Н. П., ЕГН [ЕГН], да заплати на П. П. П., ЕГН [ЕГН], сумата 2 400 лв. /две хиляди и четиристотин лева/, представляваща направените от него в касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
–
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: