О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 7
София, 08.01.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 4282/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1479 от 07.04.2014 г. по в.гр.д. № 814/2013 г. на Благоевградския окръжен съд е потвърдено решение № 2644 от 07.08.2013 г. по гр.д. № 1066/2012 г. на Районен съд Гоце Делчев, с което е отхвърлен предявеният от Т. Х. Т. и З. А. Т. против И. Й. Т., В. И. С., А. А. Т. и В. А. Г. иск по чл. 32, ал.2 ЗС за разпределяне ползването на поземлен имот с идентификатор 17395.501.1328 по кадастралната карта на [населено място], целият с площ 853 кв.м, съставляващ УПИ ІІІ – 1328 в кв. 239 по действащия регулационен план на [населено място], с площ 885 кв.м,
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от Т. Х. Т.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
Жалбоподателят сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по редица материалноправни въпроси, които съответно са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Във връзка с основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са поставени следните въпроси: длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правните си изводи по тях; как се разпределя доказателствената тежест в процеса и следва ли страната, върху която лежи доказателствената тежест, да докаже по несъмнен начин фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици, а ако не стори това, следва ли съдът да приеме за ненастъпила съответната правна последица; може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо ги отхвърля. Поставеният във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК въпрос е за това дали промяната в площта на урегулирания поземлен имот при действието на различни планове обуславя отхвърляне на искането за разпределяне на ползването. Като значими за точното прилагане на закона и за развитието на правото са изведени следните въпроси: допустимо ли е съдът да отхвърли искането за разпределение на ползването, без да е изяснен актуалния статут на имота, наличието и вида на изградените в него обекти и по какъв начин същите препятстват достъпа на ищеца.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата по касация В. Г., подаден чрез нейния особен представител адв. Р. Б., се изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на решението на въззивния съд до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е направил извод, че от събраните по делото доказателства не се установява недвижимият имот, предмет на иска по чл. 32, ал.2 ЗС, да е съсобствен между страните. Приел е, че с нотариален акт № 117/1972 г. ищецът Т. Т. е бил признат за собственик на основание давностно владение на дворно място с площ 1 500 кв. Процесният имот – УПИ ІІІ- 1328 е част от описания в нотариалния акт, като е идентичен с парцел ІІІ в кв.9 по плана на[жк], общ. Г. Д., одобрен през 1977 г., и с УПИ ІІІ- 1328, 20 по плана на [населено място], одобрен през 1992 г. През 1974 г. е била извършена оценка от комисията по чл. 34 от ППЗСГ на 380 кв.м. от имота на Т. Т., ведно с намиращите се в него подобрения – жилищна и стопанска сграда и насаждения, които са били оценени на 8 883.46 лв. С нотариален акт № 228, т.ІІІ, нот. дело № 1075/75 г. на ответника Й. А. Т. въз основа на влязло в сила решение на ИК на ГОНС- [населено място], с което същият бил определен за купувач, и след заплащане на определената цена от 8 883.46 лв. на продавача, е продаден по реда на ЗГС парцел ІІ в кв. 15 по плана на махала Средна, ведно с построената върху него двуетажна масивна жилищна сграда, навес и други подобрения, собственост на Т. Т., Следователно, приема въззивният съд, ответниците са придобили правото на собственост върху целия парцел ІІ в кв. 15, а не върху идеална или реална част от друг парцел. Дори да се приеме, че процесният имот е идентичен с парцел ІІ, то ответниците са придобили реална, а не идеална част от него, поради което върху процесния имот не е възникнала съсобственост. Към 1975 г. е бил в сила З., който не предвижда възможност притежаваната реална част от парцел да се трансформира в идеална.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по поставения от касатора въпрос, касаещ задължението на съда да анализира събраните по делото доказателства в тяхната пълнота и взаимна връзка, както и да обсъди всички искания и възражения на страните и да изложи правните си изводи по тях, и по въпросите, свързани с разпределянето на доказателствената тежест в процеса. Целта на производството по чл. 32, ал.2 ЗС е чрез съдебното решение да се замести решението на мнозинството относно разпределяне ползването на общата вещ, по начин, който е съобразен с действителните права на страните в съсобствеността и който дава възможност на съсобствениците за най-целесъобразно използване на вещта. Съгласно приетото в ТР № 13 от 10.04.2013 г. по тълк.д. № 13/2012 г. на ОСГК на ВКС, в рамките на това производство съдът следва да разгледа всички повдигнати от страните доводи и възражения, свързани с предмета на делото, включително относно наличието на съсобственост и квотите в съсобствеността. В случая това е сторено. Освен доводите на ищците, че процесният недвижим имот е идентичен с част имота, описан в нотариален акт № 117/1972 г., собственост на Т. Т., че през 1974 г. е извършена оценка от комисията по чл. 34 от ППЗСГ на 380 кв.м. от него, ведно с жилищна и стопанска сграда и насаждения, въззивният съд е взел предвид и това, че по реда на ЗСГ ответниците са закупили целият парцел ІІ в кв. 15 по плана на махала “Средна”, а не реална или идеална част от него. Обсъдено е и заключението на съдебно- техническата експертиза, която е установила, че оценените през 1974 г. 380 кв.м от имота на касатора нямат отразяване като отделен имот или парцел по плана от 1977 г., а представляват част от площта на парцел ІІІ по този план. С оглед на това не може да се приеме, че при постановяване на решението си въззивният съд се е отклонил от трайно установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди всички относими към спора доказателства, доводи и възражения на страните. Няма основание за допускане на касационно обжалване и по въпросите относно разпределянето на доказателствената тежест между страните в производството по чл. 32, ал.2 ЗС. Характерът на производството за спорна съдебна администрация не изключва приложението на общите правила за доказване в гражданския процес.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по следващия въпрос – дали промяната в площта на урегулирания поземлен имот при действието на различни планове обуславя отхвърляне на искането за разпределяне на ползването по чл. 32, ал.2 ЗС. Този въпрос не кореспондира с изложените от въззивната инстанция мотиви на решението и не е обуславящ за изхода на делото, поради което не отговаря на общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК. Изводът на въззивния съд за липса на съсобственост върху процесния имот не е свързан с промяната на неговата площ, а с предмета на договора за продажба, от който ответниците черпят права- прието е, че те са закупили по реда на ЗСГ реален имот / парцел/, евентуално реална, а не идеална част от имот, поради което в резултат на продажбата не е възникнала съсобственост.
Последният въпрос – допустимо ли е съдът да отхвърли искането за разпределение на ползването, без да е изяснен актуалния статут на имота, наличието и вида на изградените в него обекти и по какъв начин същите препятстват достъпа на ищеца, също не е обуславящ изхода на делото предвид това, че искът за разпределяне на ползването е отхвърлен.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
За пълнота на изложението настоящият състав счита за необходимо да посочи, че производството по чл. 32, ал.2 ЗС не е исково и постановеното съдебно решение не се ползва със сила на пресъдено нещо, включително и по въпросите за съсобствеността и обема на правата на страните, поради което няма пречка тези въпроси да бъдат разрешени в отделен процес.
Водим от гореизложеното
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1479 от 07.04.2014 г. по в.гр.д. № 814/2013 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: