О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 528
София, 31.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 28 октомври 2011 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 359/11 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от М. Р. М., Т. Р. М., С. В. И., П. В. И., А. С. М., Д. Х. И. и Д. А. П. чрез пълномощника им адв. Н. Т., против определение № 132 от 13.05.2011 г. по гр.д. № 497/2011 г. на ВКС, ІІ г.о. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение като се твърди, че даденото от състава на ВКС тълкуване на нормата на чл. 280, ал.2 ГПК е стеснително и противоречи на общите принципи на правото и справедливостта.
Ответниците С. Н. Ж. и П. Г. Ж. чрез своя процесуален представител в писмен отговор изразяват становище, че частната жалба е основателна.
Ответниците П. Н. П., С. Х. Г., Д. Н. Д., Ж. И. Т.- Х., П. Ю. П., Р. П. И. и А. И. И. в писмен отговор изразяват становище, че обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнеса по частната жалба, взе предвид следното:
С обжалваното определение тричленният състав на ВКС е оставил без разглеждане подадената от М. Р. М., Т. Р. М., С. В. И., П. В. И., А. С. М., Д. Х. И. и Д. А. П. касационна жалба против решение № 1644 от 30.12.2010 г. по гр.д. № 1777/2010 г. на Варненския окръжен съд, като е приел, че същата е недопустима на основание чл. 280, ал.2 ГПК. Изводът е обоснован с това, че въззивното решение е постановено по иск с цена под 5 000 лв., с оглед представеното по делото удостоверение за данъчна оценка на недвижимия имот и направеното от ищците уточнение на исковата молба, с което са посочили цена на иска 266.70 лв.
Обжалваното определение е правилно. Видно от данните по делото, касационната жалба от М. Р. М., Т. Р. М., С. В. И., П. В. И., А. С. М., Д. Х. И. и Д. А. П. против решение № 1644 от 30.12.2010 г. по гр.д. № 1777/2010 г. на Варненския окръжен съд, е подадена на 07.02.2001 г. Към този момент е била в сила разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК след изменението от ДВ бр. 100/2010 г., с която са изключени от приложното поле на касационното обжалване въззивните решения по граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Съобразно § 25 от ПЗР на ЗИДГПК е изключена приложимостта на тази процесуална норма към заварени висящи производства. Висящността на касационното производство се създава с подаването на касационната жалба. Тъй като в случая такава безспорно е подадена при действието на новата редакция на чл. 280, ал.2 ГПК, допустимостта й правилно е преценявана с оглед новия процесуален режим. ” Законодателят не е предвидил изключения от ограничението по чл. 280, ал.2 ГПК по предметен критерий, поради което следва да се приеме, че то е приложимо и към въззивните решения, постановени по искове за собственост или други вещни права върху недвижими имоти. Нормата на чл. 280, ал.2 ГПК е императивна, ясна е и съдът, като правоприлагащ орган, е длъжен да я прилага точно. Ограниченията за касационно обжалване на въззивните решения се определят от законодателя и не е в правомощията на ВКС да преценява целесъобразността на законодателното разрешение.
Видно от данните по делото въззивното решение е постановено по иск с правно основание чл. 109 ЗС, който е предявен на 14.05.2009 г., т.е. при действието на ГПК от 2007 г. При постановяване на обжалваното определение тричленният състав на ВКС е изхождал от размера на цената на иска, определени съобразно правилата на новия ГПК- чл. 69, ал.1,т.2 ГПК, която, видно от представеното пред първата инстанция удостоверение за данъчна оценка / л.64/ е в размер на 266.70 лв. Това е цената на иска, посочена от ищците / л.60 от първоинстанционното дело/. Поради това не следва да се обсъждат доводите в частната жалба за това дали в случая цената на иска е следвало да бъде определена по правилото на чл. 55, ал.1, б.”а” ГПК от 1952 г. или по реда на чл. 69, ал.1 сега действуващия ГПК.
Неоснователен и поддържаният в частната жалба довод, че в случая ограничението по чл. 280, ал.2 ГПК не намира приложение, тъй като искът е неоценяем. С предявяването на иск по чл. 109 ЗС ищецът цели защита на правото на собственост върху собствения си имот, т.е. търси се защита на едно имуществено право, което има определена парична равностойност. Тези искове са оценяеми и при проверка на допустимостта на касационното обжалване на постановените по тях въззивни решения разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК е приложима.
По изложените съображения обжалваното определение следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 132 от 13.05.2011 г. по гр.д. № 497/2011 г. на ВКС, ІІ г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: