4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 186
София, 28.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1022/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
С определение № 299 от 18.13.2013 г. по гр.д. № 6862/2013 г. на ВКС, І г.о., са оставени без разглеждане молбите на [фирма] – [населено място], на [фирма]- [населено място] и на ТПК ”П.” – [населено място], ТПК ”П.”- [населено място] и ТПК ”З.” – [населено място], за отмяна на влязлото в сила решение № 276 от 25.11.2011 г. по гр.д. № 15/04 г. на Старозагорския окръжен съд.
Против това определение е подадена частна жалба от адв. Св. Б. като пълномощник на ТПК ”П.”, ТПК ”П.”и ТПК ”З.”. В нея са изложени оплаквания за неправилност на определението и се иска неговата отмяна. Жалбоподателите поддържат, че не са били конституирани като страни в производството по гр.д. № 15/04 г. по описа на Старозагорския окръжен съд и поради това е било нарушено правото им на участие и защита по делото. Поради това считат, че имат право да искат отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК и молбата им е следвало да бъде разгледана по същество.
Определението е обжалвано с частна жалба и от [фирма], представлявано от адв. А. Ж.. Жалбоподателят поддържа, че тъй като е придобил спорното право в хода на делото, е имал качеството на задължителен другар, поради което подадената от него молба за отмяна е била допустима.
Третата частна жалба е подадена от адв. Б. като процесуален представител на [фирма] – [населено място]. Навадени са аналогични в първата жалба доводи за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частните жалби, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е приел, че молителите [фирма] – [населено място], [фирма]- [населено място], ТПК ”П.” – [населено място], ТПК ”П.”- [населено място] и ТПК ”З.” – [населено място], не са били страни в производството по гр.д. № 15/04 г. по описа на Окръжен съд- Стара Загора, поради което не могат да искат отмяна на постановеното и влязло в сила решение по това дело на основание чл. 303, ал.1, т.5 ГПК. Нямат и качеството на необходими другари на страна по делото, поради което не могат да искат отмяна на решението и на основание чл. 304 ГПК. Приел е, че молителят [фирма], не е обвързан от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила осъдително решение за ревандикация на недвижимия имот, тъй като е придобило правото на собственост върху обособена част от него преди предявяване на иска по чл. 108 ЗС и има на разположение друг способ, по който да защити правата си срещу осъществения въвод. Останалите молители са придобили от ответника правото на собственост върху обособени части от недвижимия имот в хода на висящия процес, поради което на основание чл. 226, ал.3 ГПК са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по чл. 108 ЗС. Като приобретатели на спорното право, са разполагали с възможността да встъпят като трети лица по делото и да защитят правата си, включително и чрез обжалване на постановеното решение или по реда на чл. 303 и сл. ГПК, но тъй като не са сторили това, нито са били привлечени, не могат да искат отмяна на същото по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
Обжалваното определение е правилно.
Процесуално легитимирани да искат отмяна на влязло в сила решение на основанията по чл. 303, ал.1 ГПК са лицата, които са участвали като страни в производството по делото, по което е постановено решението, или техните универсални правоприемници. Жалбоподателите в настоящото производство не са били страни по делото в производството по предявения от К.О.И.”Р.” против ОС на ТПК- Стара З. иск по чл. 108 ЗС, поради което правилно е прието, че не са активно легитимирани да искат отмяна на влязлото в сила решение на някое от основанията по чл. 303, ал.1 ГПК.
Лицата, които не са били страни по делото, но които са обвързани от постановеното решение, могат да искат отмяна на основание чл. 304 ГПК, но само ако естеството на спорното правоотношение е налагало участието им като необходими другари на страна по делото. С разпоредбата на чл. 304 ГПК законодателят изрично е ограничил процесуалната легитимация на трети лица по молбите за отмяна до хипотезата на необходимото другарство – чл. 216, ал.2 ГПК.
Молителите [фирма] – [населено място], ТПК ”П.”, ТПК ”П.” и ТПК ”З.”, са придобили част от спорното право в хода на процеса по предявения от К.О.И “Р.” против техния праводател ОС на ТПК- Стара З. иск за ревандикация. Следователно, на основание чл. 226, ал.3 ГПК те са обвързани от решението по делото, макар и да не са били конституирани като страни по него. Прехвърлителят и приобретателят на спорното право нямат качеството на необходими другари, още по- малко на задължителни другари, както се поддържа в частната жалба на [фирма], поради което прехвърлянето на спорното право не създава задължение за съда служебно да конституира или да дава указание за конституиране на приобретателите като страна по делото. Това следва от разпоредбата на чл. 226, ал.1 ГПК, според която ако в течение на производството спорното право бъде прехвърлено на другиго, делото следва своя ход между първоначалните страни. По отношение на приобретателите законът е предвидил правната възможност да вземат лично участие в делото, като встъпят или бъдат привлечени като трети лица – помагачи, а при определени условия / чл. 222 ГПК/- и да заместят своя праводател. Затова правилно е прието, че в случая посочените по- горе жалбоподали не са активно легитимирани да искат отмяна на неблагоприятното за тях решение и по реда на чл. 304 ГПК и подадените от тях молби правилно са оставени без разглеждане като недопустими.
Неоснователна е и частната жалба, подадена от [фирма] – [населено място]. В молбата за отмяна жалбоподателят е твърдял и е представил писмени доказателства за това, че е придобил обособена част от присъдения с решението недвижим имот през 2000 г., когато тази обособена част е била внесена като апортна вноска в капитала му. С оглед на това обосновано съставът на ВКС е приел, че по отношение на този молител влязлото в сила решение е непротивопоставимо, тъй като обвързаността на приобретателя от силата на пресъдено нещо предполага прехвърлянето да е осъществено в хода на процеса или след влизане на решението в сила. По отношение на този жалбоподател влязлото в сила решение не се ползва със сила на пресъдено нещо по въпроса за принадлежността на правото на собственост и не съставлява процесуална пречка за предявяването на самостоятелен иск, с който той да установи правата си спрямо лицата, които ги оспорват. А след като осъдителното решение няма сила по отношение на него, той не разполага с правото да иска отмяна нито по чл. 303, ал.1 ГПК, нито по чл. 304 ГПК.
По изложените съображения частните жалби са неоснователни. Обжалваното определение е обосновано и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 299 от 18.13.2013 г. по гр.д. № 6862/2013 г. на ВКС, І г.о.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: