О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1238
София, 20.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1446/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. Б. Г., Ф. Б. Е., Р. Д. К., Н. Д. Б., Р. Н. Б., Р. П. Б. и М. П. К., всички представлявани от адв. С. Б., против решение № 237 от 30.07.2010 г. по в.гр.д. № 303/2010 г. на Благоевградския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението поради необоснованост, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС по материалноправния въпрос за приложението на чл. 10, ал.7 и чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ – основание по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК. Касаторите се позовават на решение № 1202 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 3921/07 г. на ІІІ г.о. на ВКС, решение № 1082 от 15.12.2008 г. по гр.д. № 2570/07 г. на ІІ г.о. на ВКС. Поддържат също, че този въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, в подкрепа на което представят решение № 116 от 12.04.2010 г. по в.гр.д. № 13/2010 г. , решение № 282 от 08.06.2010 г. по в.гр.д. № 305, решение № 3411 от 15.10.2009 г. по в.гр.д. № 761/08 г., всички по описа на Благоевградския окръжен съд.
Ответникът по касация “Ц.” [населено място] в писмен отговор изразява становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното решение е потвърдено решение № 433 от 04.02.2010 г. по гр.д. № 759/08 г. на Районен съд Разлог, с което е отхвърлен предявеният от П. Б. Г., Ф. Б. Е., Р. Д. К., Н. Д. Б., Р. Н. Б., Р. П. Б. и М. П. К. против “Ц.” –гр. София иск с правно основание чл. 108 ЗС за ревандикация на недвижими имоти – нива от 0.575 дка, пета категория, находяща се в строителните граници на [населено място], м.”М.”, имот пл.№ 1205 в кв. 85 от кадастралния план от 1990 г., идентичен с имот с идентификационен № 21498.352.198 по кадастралната карта , който е с площ 850 кв.м. по скица, както и нива от 0.497 дка, пета категория, находяща се в строителните граници на [населено място], м.”М.”, имот пл.№ 1240 в кв. 85 по кадастралния план от 1990 г., идентичен с поземлен имот с идентификационен № 21498.352.314 по кадастралната карта, както и обективно съединеният с него иск по чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати действията, с които пречи на ищците да упражняват правото си на собственост върху тези имоти, като премахне изградените върху тях постройки.
От фактическа страна въззивният съд е приел за установено, че с решение № Д366д от 09.03.2007 г. и решение № Д366г от 09.03.2007 г., издадени от Общинска служба земеделие – [населено място], в полза на наследниците на П. И. Г. е възстановено правото на собственост в съществуващи реални граници върху нива от 0.849 дка в м. ”М.”, представляваща имот пл.№ 1217 в кв.85 и нива с площ 0.497 дка в същата местност, съставляваща имот пл.№ 1240 в кв. 85. Върху двата имота има построени бунгала, които са част от почивната база на ответника ”Ц.”- [населено място]. По плана от 1990 г. теренът, върху който е изградена почивната база, представлява парцел І, пл.№ 1101 в кв. 76. Строителството на почивната база е осъществено в периода 1985-1986 г. Изградени са едноетажни сглобяеми дървени бунгала, тип “сандвич”панел с топлоизолационна вата и дървена покривна конструкция, на бетонова основа, както и инфраструктурна мрежа – електро и В и К инсталации, алеи, ограда.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че ищците не се легитимират като собственици на процесните имоти с възстановено по реда на ЗСПЗЗ право на собственост, тъй като са били налице пречки за реституцията им по смисъла на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ. Приел е, че в тази хипотеза законодателят е придал правно значение на наличието на проведено върху земите мероприятие и не е поставил изискване за неговата законност.
Поставеният в изложението към касационната жалба материалноправен въпрос е свързан с изясняване приложното поле на разпоредбите на чл. 10б, ал.1 и чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ. Този въпрос е от значение за изхода на настоящия правен спор, но след съпоставка на обжалваното решение с представената от касаторите съдебна практика не се налага извод същият да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС или да е разрешаван противоречиво от съдилищата, откъдето следва, че не са налице и сочените основания за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1,т.1 и 2 ГПК. Решения № 116 от 12.04.2010 г. по в.гр.д. № 13/2010 г., № 282 от 08.06.2010 г. по в.гр.д. № 305/2010 г. № 3411 от 15.10.2009 г. по в.гр.д. № 761/08 г., всички по описа на Благоевградския окръжен съд, не съставляват съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като няма данни да са влезли в сила.
В решение № 1202 от 29.12.2008 г. по гр.д. № 3921/07 г. на ІІІ г.о. на ВКС е дадено тълкуване на понятието “мероприятия, които не позволяват възстановяване на собствеността”, като е посочено, че такива пречки са предвидени в чл. 24, ал.2, 3 и 4 ЗСПЗЗ, съгласно който се запазва собствеността на държавата върху земи, предназначени и служещи за задоволяване на важни държавни нужди, нужди на науката и културата, сигурността и отбраната на страната, екологични и благоустройствени нужди на държавата и общините и пр. Тези мотиви неправилно се интерпретират от касаторите в смисъл, че реституцията на земеделските земи е изключена само ако е налице някоя от предвидените в чл. 24 ЗСПЗЗ хипотези. Законът за собствеността и ползуването на земеделски урежда изрично и други случаи, които изключват възстановяването на собствеността по този закон/ чл.10, ал.7, чл.10б, ал.1, § 4 и сл. ЗСПЗЗ, чл. 18, ал.3 ППЗСПЗЗ/, които не са били предмет на делото, по което е постановено цитираното решение, поради което не може да се приеме, че то изчерпва изцяло въпроса и следователно, в съпоставка с приетото от въззивния съд, установява противоречивото му разрешаване.
В решение № 1082 от 05.12.2008 г. по гр.д. № 2570/07 г. на ІІ г.о. на ВКС е направен извод за неприложимост на разпоредбата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ в случаите на извършен строеж от частноправен субект, предназначен за задоволяване на частна, а не на обществена нужда, тъй като разпоредбата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ има предвид реализирани мероприятия / строителни дейности и съоръжения по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ/ в обществен интерес, предвидени в съответния устройствен план. В същия смисъл е и даденото от въззивния съд разрешение, което съответствува и на постоянната практика на ВКС, която последователно приема, че нормата на чл. 10б, ал.1 ЗСПЗЗ е приложима и към земеделските земи, включени в границите на урбанизираните територии, ако върху тях към момента на влизане в сила на реституционния закон е било реализирано мероприятие съобразно смисълът на това понятие според благоустройствените закони – сгради, постройки, съоръжения и др. обекти, които служат за задоволяване на определени потребности на държавата, общините, кооперациите и обществените организации.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 237 от 30.07.2010 г. по в.гр.д. № 303/2010 г. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: