О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 82
София, 19.02.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 602/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
С определение № 892 от 05.10.2012 г. по ч.гр.д. № 392/2012 г. на Смолянския окръжен съд е потвърдено определение № 510 от 02.08.2012 г. по гр.д. № 417/2012 г. на Смолянския районен съд, с което е прекратено производството по делото.
В срока по чл. 275, ал.1 ГПК въззивното определение е обжалвано с частна касационна жалба от Г. С. Б. чрез нейния пълномощник адв. Р. И.. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на определението като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
Жалбоподателката счита, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на определението до касационно обжалване по въпроса допустим ли е иск за обявяване нищожност на една правна сделка за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, ако ищецът не е страна по сделката. Поддържа, че даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос противоречи на приетото в определение № 1067 от 30.09.2011 г. по гр.д. № 447/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., решение № 96 от 01.02.2002 г. по гр.д. № 318/2001 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 1475 от 09.01.2009 г. на ВКС, V г.о., решение № 11 от 09.02.2009 г. по т.д. № 634/2008 г. на ВКС, І т.о. и решение № 276 от 18.07.2006 г. по т.д. № 562/05 г. на ВКС, І т.о.
В писмен отговор насрещната страна И. Х. В. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното определение, а по същество – че частната касационна жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, съставът на Смолянския окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е приел, че предявеният от ищцата Г. С. Б. против И. Х. В. и [община] иск с правно основание чл. 26, ал.1 ЗЗД за прогласяване нищожност на Договор за продажба на общински недвижим имот по Наредба за реда за придобиване, стопанисване, управление и разпореждане с общинско имущество, сключен на 07.07.1997 г. между [община] като продавач и И. В. като купувач, е недопустим поради липса на правен интерес. Посочил е, че трето лице, което не страна по договора, има правен интерес от обявяването му за нищожен, когато договорът засяга негови права и признати от закона интереси и решението, с което искът се уважава, ще се отрази благоприятно на правната сфера на ищеца. Тъй като в случая ищцата е мотивирала правния си интерес от иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД с твърдението, че е била наемател на жилището и при уважаването му имотът ще се върне в партимониума на общината и тя ще реализира правата си на потенциален купувач, въззивният съд е посочил, че е недопустимо да се търси защита на невъзникнало субективно право. Взел е предвид и това, че на 14.05.2012 г./ след предявяване на иска/ ищцата е била извадена от жилището по реда на чл. 65 ЗОбС, поради което вече няма качеството на наемател.
Поставеният в изложението правен въпрос допустим ли е иск за обявяване нищожност на една правна сделка за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, ако ищецът не е страна по нея, е обуславящ правните изводи на въззивния съд, но не се установява същият да е разрешаван противоречиво от съдилищата, поради което не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В определение № 390 от 13.05.2011 г. по ч.т.д. № 138/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о., е прието, че правен интерес от прогласяване нищожността на сделка е налице не само когато за ищеца – трето за договора лице, съществува непосредствен интерес от това, но и когато интересът му е евентуален, когато за него би имало косвена полза от уважаване на установителния иск. В същия смисъл е разрешен въпросът и в решение № 11 от 09.02.2009 г. по гр.д. № 634/08 г. на ВКС, ТК, І т.о. В съответствие с тази практика въззивният съд е приел, че в случая ищцата няма не само пряк, но и косвен интерес от прогласяване нищожност на договора за продажба на общинското жилище, сключен между двамата ответници, тъй като жилището е иззето от нея по реда на чл. 65 ЗОбС и тя няма качеството на наемател на същото, т.е дори и искът да бъде уважен, решението няма да повлияе по никакъв начин в нейната правна сфера.
Решение № 276 от 18.07.2006 г. по т.д. № 562/05 г. на ВКС, ТК, третира въпроса за допустимостта на иска по чл. 26, ал.1 ЗЗД от гледна точка на възможността да се води самостоятелно този установителен иск, когато ищецът има на разположение осъдителен иск да реализира правата си. Поради това също е неотносимо към настоящото дело.
Определение № 1067 от 2.09.2011 г. по гр.д. № 447/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., е постановено в производство по чл. 288 ГПК и не съставлява “съдебна практика” по смисъла на чл. 280, ал.1 ГПК.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 892 от 05.10.2012 г. по ч.гр.д. № 392/2012 г. на Смолянския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: