О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 11
София, 10.01.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 479/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище [населено място], представлявано от Х. И. П. чрез адв. И. Д., против решение № 199 от 07.02.2012 г. по в.гр.д. № 1880/2011 г. на Пловдивския окръжен съд. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като постановено при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба са поставени няколко правни въпроса, за които се твърди, че са обуславящи изхода на делото и са разрешени съответно в противоречие с практиката на ВКС, разрешавани са противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона. Във връзка с основанието за допускане по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК са поставени следните въпроси:1/ длъжен ли е въззивният съд в решението си да се произнесе по всички искания и възражения на страните и да изложи правните си изводи по тях; 2/как се разпределя доказателствената тежест в процеса и следва ли страната, върху която лежи доказателствената тежест, да докаже по несъмнен начин фактите, от които извлича изгодни за себе си правни последици и ако не стори това, следва ли съдът да приеме за ненастъпила съответната правна последица; 3/може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди същите в тяхната пълнота и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни. Във връзка с основанието по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК се поставя въпросът дали незаконността на извършен строеж сама по себе си обуславя уважаване на предявен негаторен иск за премахване на сградата или следва да се установи, че незаконният строеж обективно смущава правото на собственост на ищеца. Касаторът счита, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото са въпросите: 1/допустимо ли е, за да обоснове решението си, с което уважава иск по чл. 109 ЗС, съдът да се мотивира с установените по делото действия на ответника, в друг имот, който не е предмет на предявения иск; 2/ длъжен ли е в мотивите на решението си съдът да посочи конкретните доказателства, на база на които гради всеки от отделните си фактически и правни изводи по делото и може ли да приеме за доказани обстоятелства, по отношение на които липсват събрани по делото доказателства и тези обстоятелства не са ноторно известни или служебно известни на съда; 3/ допустимо ли е в решението си по иск по чл. 109 ЗС, предявен за действия на ответника в един имот, съдът да обсъжда СТЕ за действия на ответника в друг имот и допустима ли е тази експертиза; 4/ допустимо ли е съдът да изключи от доказателствата по делото представени заверени преписи от документи, които страната не е представила в оригинал, при положение, че по делото са постъпили междувременно заверени официални преписи от същите документи по искане на насрещната страна и допустимо ли е тези официално заверени документи да не се приемат като доказателство по съображения, че насрещната страна се е отказала от искането си за събирането им; 5/ представляват ли сергиите вещи, за поставянето на които в един частен недвижим имот да е необходимо издаване на нарочно разрешение и идентични ли са като вещи сергиите и павилионите.
Ответникът по касация [фирма] със седалище [населено място], общ. Р., в писмен отговор на касационната жалба изразява становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 71 от 14.01.2009 г. по гр.д. № 820/08 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от [фирма] против [фирма] иск с правно основание чл. 109 ЗС за осъждане на ответника да прекрати всички действия, с които пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху имот № 106008 по КВС на землището на [населено място], Пловдивска област, като премахне всички сергии, поставени на второстепенния път № 37, осигуряващ достъп до посочения имот, да не препятства по никакъв начин преминаването по този път, както и да премахне поставената в началото на този път будка, наименована ”КПП с бариера” и е в отменената част е постановено друго, с което искът е уважен.
Въззивният съд е приел, че ищецът се легитимира като собственик на имот № 106008 по картата на възстановената собственост на [населено място]. Достъпът до него се осъществява през път № 37 и 38. Приел е, че ответникът не е установил по предвидения процесуален ред правото си на собственост върху имоти № 37 и 38, тъй като представените от него преписи от нотариални актове са били оспорени по реда на чл. 101 ГПК/ отм./ и същият е бил задължен да ги представи в оригинал. Поради неизпълнение на това задължение, преписите са били изключени от доказателствата по делото.
Въз основа на заключенията на изслушаните по делото съдебно- технически експертизи, въззивният съд е приел за установено, че в одобрената през 2010 г. кадастралната карта имот № 38 е заснет с идентификатор 47295.106.41, а имот № 37- с идентификатор 47295.106.37. В имот № 41 има разположени обекти за търговия и други обслужващи дейности, за които няма данни да е издавано разрешение за строеж или за поставянето им. Ответникът не е представил доказателства и законност на изградените в имот № 37 КПП с бариера. Тези обекти- павилионите и бариерата, не позволяват свободното маневриране на МПС и затрудняват достъпа до съседните имоти. В имот № 41 има свободна незастроена площ с ширина 10 м, а успоредно на нея в югозапаната част – с площ 5.5 м, които са свързани с три връзки, всяка с ширина 6-8 м, но движението пред тях е възпрепятствано, тъй като има поставени мантинели. Пътят обслужва два имота, в които има устроени тържища. Приел е за установено също, че за района няма одобрен и влязъл в сила ПУП, който да определи транспортния достъп до имота на ищеца.
При така установените факти по делото е направил извод, че с поставянето на КПП с бариера и на павилионите, ответникът е ограничил пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца върху собствения му имот и възможността да ползва същия съобразно неговото предназначение- за стокова борса.
Налице са основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса на дали незаконността на един строеж сама по себе си обуславя уважаване на предявен негаторен иск за премахване на сградата или следва да се установи, че незаконният строеж обективно смущава правото на собственост на ищеца. Този въпрос е относим към решението в частта му, касаеща премахването на поставените в имот № 37 КПП с бариера. Доколкото липсват съображения по какъв начин самата сграда препятства достъпа на ищеца до собствения му имот, би могло да се приеме, че уважаването на иска по чл. 109 ЗС по отношение на този обект е мотивирано от обстоятелството, че по делото не са представени доказателства за неговата законност- разрешение за строеж или за поставянето му в имота. Даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с решение № 411 от 02.03.1999 г. по гр.д. № 2190/98 г. на ВКС, V г.о., според което не може да се уважи негаторен иск на собственика, когато допуснатото нарушение не създава пречки на правото му на собственост.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по първия въпрос, тъй като обстоятелството дали касаторът е собственик на имоти № 37 и 41/ стар № 38/, не е обуславящо изхода на спора. Това е така, тъй като когато източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, за уважаване на иска по чл. 109 ЗС е без значение дали строежът е извършен от собственика или от трето лице. В този смисъл е ТР № 31/84 г. на ОСГК на ВС, което макар и да няма задължителен характер, дава трайна насока на съдебната практика. По същите съображения не следва да се допуска касационно обжалване по формулирания от касатора въпрос допустимо ли е съдът да изключи от доказателствата по делото представени заверени преписи от документи, които страната не е представила в оригинал, при положение, че по делото са постъпили междувременно заверени официални преписи от същите документи по искане на насрещната страна и допустимо ли е тези официално заверени документи да не се приемат като доказателство по съображения, че насрещната страна се е отказала от искането си за събирането им.
Не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и по втория от поставените в изложението правни въпроси, тъй като не се установява същият да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Въззивният съд е постановил своето решение, след като въз основа на анализ на събраните по делото доказателства, касаещи фактическото състояние в имоти № 38 и 41 е счел, че поставените от ответника преместваеми обекти и КПП с бариера препятстват транспортния достъп на ищеца до собствения му имот. Дали страната е провела успешно доказване на твърдяните от нея факти и обстоятелства, от които черпи изгодни за себе си правни последици, зависи от конкретните доказателства, събрани по всяко дело. Обсъждането на доказателствата и правилността на изводите на съда относно релевантните за спорното право факти не може да се проверяват в производството по чл. 288 ГПК.
За да направи извод, че с поставянето на КПП с бариера и на павилионите, ответникът е ограничил пълноценното упражняване на правото на собственост на ищеца върху собствения му имот и възможността да ползва същия съобразно неговото предназначение- за стокова борса, въззивният съд се е позовал на заключенията на двете приети по делото съдебно- технически експертизи, които са изяснили актуалния статут и предназначение на имоти № 37 и 41, наличието и вида на поставените в тях обекти и по какъв начин същите препятстват достъпа до имота на ищеца, изследвали са дали за поставянето на тези обекти има издадени съответни разрешения и дали има осигурен друг транспортен достъп до неговия имот. По този начин съдът е изпълнил задължението си да посочи кои обстоятелства приема за установени и въз основа на кои доказателства. Поради това няма основание за допускане на касационно обжалване по формулирания от касатора трети въпрос.
Поставените в изложението правни въпроси №№ 1-4 , по които се твърди наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. По съществото си тези правни въпроси преповтарят изложените от касатора във връзка с наличието на другите две основания – по чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, но са формулирани по различен начин. За тях важи казаното по- горе – въпрос № 4 / допустимо ли е съдът да изключи от доказателствата по делото представени заверени преписи от документи, които страната не е представила в оригинал, при положение, че по делото са постъпили междувременно заверени официални преписи от същите документи по искане на насрещната страна и допустимо ли е тези официално заверени документи да не се приемат като доказателство по съображения, че насрещната страна се е отказала от искането си за събирането им/ не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като не е от значение за изхода на конкретното дело, а по останалите въпроси има формирана съдебна практика. Отговор на въпроса представляват ли сергиите вещи, за поставянето на които в един частен недвижим имот да е необходимо издаване на разрешение и идентични ли са като вещи сергиите и павилионите, дава разпоредбата на чл. 56 ЗУТ, която е ясна и не налага нарочно произнасяне на касационната инстанция.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 07.02.2012 г. по в.гр.д. № 1880/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният иск по чл. 109 ЗС за премахване на поставената в началото на имот № 37 – път с трайна настилка, по картата на възстановената собственост на [населено място], общ. “Р.”, будка, наименована ”КПП с бариера”.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 199 от 07.02.2012 г. по в.гр.д. № 1880/2011 г. на Пловдивския окръжен съд в останалата обжалвана част.
УКАЗВА на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 60 лв. и в същия срок представи доказателства за това в деловодството на съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: