О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 984
София, 21.04.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на деветнадесети април две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 984/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Д. Д. като пълномощник на Й. П. М. против решение № 130 от 11.04.2011 г. по в.гр.д. № 985/2010 г. на Окръжен съд Добрич. В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК по отношение на въпроса какъв е способът, по който следва да бъде извършена съдебната делба, когато броят на съделителите е по- малък от броя на допуснатите до делба недвижими имоти. Твърди, че този въпрос е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, формирана при действието на ГПК/ отм./- решение № 90 от 27.03.2003 г., решение № 659 от 27.11.2003 г., решение № 3322 от 13.12.1978 г., решение № 2276 от 09.07.1981 г. и решение № 643 от 15.05.1985 г. , всички на І г.о.
Ответниците по касация М. Г. М. и Л. Г. М. в писмен отговор на касационната жалба изразяват становище, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Ответницата Р. Х. Я. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С постановеното от Окръжен съд Добрич въззивно решение в обжалваната му част е оставено в сила решение № 114 от 12.08.2010 г. по гр.д. № 154/2005 г. на Районен съд Каварна, постановено във фазата по извършване на съдебна делба, в частта, с която е изнесен на публична продан недвижим имот, представляващ триетажна каменна постройка – мелница “ Ч.”, състояща се от полуподземен и три надземни етажа, със застроена площ на всеки от тях 271.70 кв.м, с вграден силоз в нея, ведно с каменна сграда – склад на един етаж със застроена площ 212.22 кв.м, масивна сграда/ Т1/ на един етаж със застроена площ 64.35 кв.м, масивна сграда/ Т2/ със застроена площ 17.50 кв.м, представляваща топла връзка между мелницата и склада, построен в съседен имот № 2458, масивна тухлена сграда/ Т3/- каптаж със застроена площ 12.25 кв.м, масивна тухлена сграда / Т4/, включваща лаборатория и пристроена умивалня с обща застроена площ 82 кв.м и масивна сграда / Т5/, ведно с пристроени санитарни помещения с обща площ 105 кв.м, заедно с дворното място с площ 2442 кв.м, съставляващо УПИ І-2335 и УПИ ІІ-2458, в който съсобствениците участвуват с 50 кв.м, както и в частта, с която е обявен за окончателен разделителен протокол по отношение на останалите допуснати до делба недвижими имоти, представляващи: 1/ празно дворно място с площ 400 кв.м, съставляващо УПИ І- 2504 в кв. 335 по плана на [населено място]; 2/ нива с площ 307.891 дка- поземлен имот с идентификатор 83017.8.30 по кадастралната карта на [населено място], м. “Е. градини”; 3/ нива с площ 112.108 дка, поземлен имот с идентификатор 83017.9.29 по кадастралната карта на [населено място], м. “Д. градини” и широколистна гора с площ 20 дка, представляваща поземлен имот № 17275.404.22 по кадастралната карта на [населено място], общ. Ш., м.” Г.”, от които имоти са обособени по три равностойни дяла. Установено е по делото, че допуснатият до делба имот “Мелница на пристанището”- УПИ І- 2335 в кв. 338 по плана на [населено място], заедно с “Магазията на пристанището” в УПИ ІІ- 2458, са със статут на групов паметник на културата”Ансамбъл магазии на пристанището” в [населено място]. До приключване на устните състезания във въззивното производство страните не са представили инвестиционни проекти и съгласие на министъра на културата за извършване на делбата на този обект. Поради това въззивният съд е приел, че същият е неподеляем по смисъла на чл.288, ал.1 ГПК/ отм./, поради което делбата му следва да бъде извършена чрез изнасяне на мелницата на публична продан, заедно с принадлежащите към нея, съгласно чл. 97 ЗС, постройки Т1, Т2, Т3, Т4 и Т5. По отношение на останалите допуснати до делба имоти е приел, че съсобствеността следва да бъде прекратена по реда на чл. 287 и чл. 292 ГПК/ отм./- чрез обявяване на разделителния протокол за окончателен и теглене на жребий, тъй като същите не се различават по характер и от всеки имот могат да бъдат образувани реални дялове за всички съделители с приблизително еднаква площ и стойност и съответствуващи на правата им.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставения от касатора в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правен въпрос чрез кой способ следва да бъде извършена съдебната делба, когато броят на съделителите е по- малък от броя на допуснатите до делба недвижими имоти. Действително, в решенията на ВКС, на които се позовава касаторът, е прието, че е незаконосъобразно делбата да се извърши чрез публична продан на допуснатите до делба имоти, когато техният брой е равен или по- голям от броя на съделителите /решение № 90 от 27.02.2003 г. по гр.д. № 522/02 г. на ВКС, І г.о./, че делбата се извършва чрез разпределение на наследствените имоти, когато в наследството има имоти за всички наследници / решение № 643 от 15.05.1985 г. по гр.д. № 197/85 г. на ВС, І г.о./, че при наличието на повече от един имот неподеляемост по смисъла на чл. 288, ал.1 ГПК/ отм./ е налице само ако е невъзможно всеки един от съделителите да получи реален дял / решение № 659 от 27.11.2003 г. по гр.д. № 316/03 г. на ВКС, І г.о./, но при внимателен прочит на мотивите на цитираните решения е видно, че са били разгледани хипотези, в които допуснатите делба имоти са били сходни по вид и предназначение. В случая до делба са били допуснати пет недвижими имота, единият от които – мелница “Ч.”, съществено се различава от останалите по вид, предназначение и стойност, поради което разрешението, дадено в цитираните по – горе решения на ВКС, като изведено при друга фактическа обстановка, не може да бъде приложено към настоящия казус. Съдебната практика трайно приема, че при избор на способ за извършване на делбата следва да се изхожда както от броя на допуснатите до делба имоти и правата на страните, така и от характера, вида, стойността, начина на ползуване на имотите. В този смисъл е и решение № 659 от 27.11.2003 г. по гр.д. № 316/03 г. на ВКС, І г.о., което касаторът е представил с касационната жалба. При постановяване на своето решение въззивният съд се е съобразил с тази практика, отчитайки всички релевантни за избора на способ за извършване на делбата обстоятелства – от една страна правата на страните, които са равни, а от друга – съществените различия във вида, предназначението и стойността на единия от делбените имоти.
За пълнота на изложението следва да се посочи, че липсва правна възможност съсобствеността върху допуснатите до делба имоти да бъде прекратена по посочения от касатора начин – мелницата да бъде възложена в дял на един от съделителите, който е направил искане за това / в случая касатора/, а дяловете на останалите съделители да бъдат уравнени чрез други недвижими имоти, тъй като не се касае за жилище и разпоредбите на чл. 288, ал.2 и 3 ГПК/ отм./ не могат да намерят приложение.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 130 от 11.04.2011 г. по в.гр.д. № 985/2010 г. на Окръжен съд Добрич.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: