О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 1093
София, 17.11.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 15 ноември 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1161/2010 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. Г. В., И. Г. К. и Д. Т. Д., действуващи чрез своя процесуален представител адв. Сн. Л., против решение № 520 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 913/09 г. на варненския окръжен съд.В жалбата са изложени оплаквания за неправилност на решението поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон. Жалбоподателите считат, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ във вр. с чл. 79, ал.1 ЗС и чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, който е от съществено значение за точното прилагане на закона и е разрешаван противоречиво от съдилищата.
По делото е подадена и насрещна касационна жалба от адв. Т. П. като пълномощник на Р. Д. В., С. Д. В., П. В. В. и Р. В. П. с искане за отмяна на въззивното решение като постановено в нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях иск за установяване, че са собственици на процесния недвижим имот на основание наследяване от П. Д. М..
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 466 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 1922/08 г. на Варненския районен съд в частта, с която са отхвърлени предявените от Р. Д. В., С. Д. В., П. В. В. и Р. В. П. против Г. В. Д. и Д. Т. Д. за установяване правото на собственост на ищците върху имот № 1253 по ПНИ на СО “Ментеше” с площ 1254 кв.м. като придобит на основание придобивна давност и вместо него е постановено друго, с което е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на имот № 1253 по ПНИ на СО “Ментеше” вследствие упражнявано от тях владение за периода от 22.11.1997 г. до 22.10.2007 т. В останалата част, с която искът на Р. Д. В., С. Д. В., П. В. В. и Р. В. П. за установяване правото им на собственост върху имот № 1253 по ПНИ на СО ” Ментеше” в землището на [населено място] като придобито по наследяване от П. Д. М. е бил отхвърлен, първоинстанционното решение е оставено в сила.
След преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел, че процесният имот е бил предоставен през 1974 г. по замяна от Т. комисия на наследодателката на ищците – П. Д. М.. Имотът не е застроен и с него не са били извършени разпоредителни сделки, поради което и с оглед разпоредбата на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ замяната не е запазила действието си и ищците не се легитимират като собственици на същия на основание наследяване от П. М.. Същите обаче са придобили правото на собственост на оригинерно основание – придобивна давност, тъй като са владяли имота в продължение на повече от 10 години след влизане в сила на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ до предявяване на иска – 29.02.2008 г. Съдът е приел, че процесният имот не попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и за него не е приложим редът за възстановяване на собствеността по §4- 4л ПЗР на ЗСПЗЗ, тъй като е бил индивидуализиран като пл.№ 508 още с кадастрален план от 1997 г.
По делото е представено решение № 889 от 10.06.2002 г. на ПК- В., с което на наследниците на Т. П. П. е признато и възстановено в съществуващи / възстановими / стари реални граници правото на собственост върху лозе от 1 дка, находящо се в терен по § 4 на Владиславово, м. ”Под ментешето”, което представлява част от имот № 88 по КП, изработен през 1997 г., както и нива от 3 дка, находяща се в терен по § 4 в същата местност, съставляваща част от имот № 88 по КП от 1997 г. В решението е отбелязано, че възстановяването на правото на собственост върху имотите, разположени в територии по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ ще се извърши при условията на чл. 28 ППЗСПЗЗ, като имотните граници ще се определят въз основа на влезлия в сила план на новообразуваните имоти.
С оглед на изложеното настоящият състав намира, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставения в касационната жалба на В. Г. В., И. Г. К. и Д. Т. Д. материалноправен въпрос за приложението на чл. 10, ал.13 ЗСПЗЗ във вр. с чл.5, ал.2 ЗВСОНИ, който следва да бъде прецизиран и обобщен по следния начин: от кой момент имот започва да тече придобивна давност върху земеделска земя, за която в решението на поземлената комисия /сега общинската служба по земеделие/ е посочено, че попада в терен по § 4 ПЗР на ЗСПЗЗ и подлежи на възстановяване по реда на чл. 28 ППЗСПЗЗ. Даденото от въззивния съд разрешение на този въпрос е в противоречие с приетото в представеното от касаторите решение № 582 от 23.06.2009 г. по гр.д. № 1608/08 г. на ВКС, І г.о., поради което е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на насрещната касационна жалба за разглеждане по същество. Трайно установена е практиката на ВКС по приложението на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, според която лицата, придобили земеделска земя по замяна от Т. комисия могат за запазят собствеността само при посочените в нормата предпоставки – при застрояване или извършени разпоредителни сделки. Получилите по замяна земеделски имот не могат да се позовават на придобивна давност, изтекла до влизане в сила на чл. 5, ал.2 ЗВСОНИ. При постановяване на своето решение въззивният съд се е съобразил с тази практика. След като не са налице предпоставките на чл. 18з, ал.3 ППЗСПЗЗ, при които замяната запазва действието си, отпадат с обратна сила правата на приобретателката и следователно, нейните наследници не могат за се легитимират като собственици на този имот по силата на наследствено правоприемство.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 520 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 913/09 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която е уважен предявеният от Р. Д. В., С. Д. В., П. В. В. и Р. В. П. установителен иск за собственост.
УКАЗВА на жалбоподателите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 291.20 лв. и представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационната им жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочването му в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 520 от 23.04.2010 г. по гр.д. № 913/09 г. на Варненския окръжен съд по насрещната касационна жалба от Р. Д. В., С. Д. В., П. В. В. и Р. В. П. в частта му, с която е оставено в сила решение № 466 от 23.02.2009 г. по гр.д. № 1922/08 г. на Варненския районен съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от Р. Д. В., С. Д. В., П. В. В. и Р. В. П. иск за установяване правото им на собственост върху имот № 1253 по ПНИ на СО ” Ментеше” в землището на [населено място] като придобито по наследяване от П. Д. М..
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: