О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 409
София, 23.06.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1716/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 1775 от 01.12.2014 г. по в.гр.д. № 2219/2014 г. на Окръжен съд Варна е потвърдено решение № 3789 от 16.07.2014 г. по гр.д. № 5886/2013 г. на Районен съд Варна, с което са отхвърлени предявените от М. К. В., Д. М. К., А. М. К. и А. Д. К. против А. К. Я., А. З. А., Х. К. Х., К. С. Х. и Т. П. А. искове с правно основание чл. 53, ал.2 ЗКИР за установяване, че към изготвяне на Кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № РД- 18-64 от 16.05.2008 г., ицщите са били собственици на имот с граници имоти № 208, № 210, №54 и № 9506, а в останалата си част попадащ в имот № 209, на основание дарение от 1979 г. за М. В., и по наследяване – за останалите ищци, както и че в кадастралната карта и кадастралните регистри е допусната грешка, изразяваща се в това, че в границите на ПИ с идентификатор 10135.3523.209 по приетия със заповедта кадастрален план на [населено място], район “М.”, м. “К., не е нанесена източната граница на собствения на ищците имот.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. А. К. и адв. Б. Х. като процесуални представители на М. К. В., Д. М. К., А. М. К. и А. Д. К.. Изложени са оплаквания за недопустимост на въззивното решение, като се твърди, че с него е потвърдено недопустимо първоинстанционно решение, в което липсва произнасяне по предявения иск. На следващо място се подържат доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторите са поставили следните правни въпроси, по които искат въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване: 1/ допустимо ли е въззивната инстанция да се произнася служебно относно действителността на прехвърлителна сделка, от която черпят права ищците, без да е сезирана с иск за нищожност или да е релевирано такова възражение от ответниците и представлява ли това нарушение на забраната на чл. 271, ал.1 ГПК. 2/ Има ли обратно действие дворищнорегулационният план. 3/ Длъжен ли е съдът да издири относимите за конкретния случая правни норми в действащото към релевантния момент законодателство или страните са длъжни да ги открият и посочат сами на съда. 4/ Длъжен ли е съдът да се съобразява с административни процедури при изследване на собствеността върху имотите или проведените административни процедури, правилни или неправилни, представляват част от доказателствата по делото и съдът следва да ги преценява заедно с останалите доказателства. 5/ Длъжен ли е съдът, проверявайки допустимостта на първоинстанционното решение, да осъществява контрол и върху правилността на определенията по чл. 214 ГПК неподлежащи на самостоятелно обжалване, съобразявайки правилността на определението за недопускане на изменение на иска. 6/ Какви следва да са критериите при преценка на допустимостта на изменението на иска по смисъла на чл. 214 ГПК. 7/ Длъжен ли е съдът да мотивира постановеното по реда на чл. 214 ГПК определение, с което допуска или недопуска изменение на иска, с оглед проверка на правилността му от въззивната инстанция. По отношение на въпроси №№ 1- 5 вкл. се подържа, че са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, а останалите два въпроса – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В писмен отговор на касационната жалба, подаден от ответницата А. К. Я. чрез нейния процесуален представител адв. Т. е изразено становище, че не са налице сочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване.
Останалите ответници не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че с договор за дарение, обективиран в нотариален акт № 157, т.VІІІ, дело № 3333/10.10.1979 г. Б. С. Ч. дарил на своята сестра М. К. В. едно лозе от 1000 кв.м в м. ”К.” в землището на Варна, в зона за курортни нужди при съседи: Е. Х. В., Г. К., А. А. Г. и М. Б.. С нотариален акт № 64, т.ХІІ, дело № 3945/ 07.10.1988 г. същият дарил на А. К. Я. – също негова сестра, недвижим имот от 1000 кв.м, представляващ овощна градина в землището на [населено място], м. “К.”, зона за курортни и здравни нужди, при съседи: Т. М., А. П., М. Б. и П. П.. С нотариален акт № 198, т.ХVІІІ, дело № 5946/ 03.09.1991 г. Б. Ч. дарил на Д. П. С. 500 кв.м овощна градина в землището на [населено място], м. ”К.”, в зона за земеделско ползване, при граници: от изток- Т. М., от юг- Г. К., от запад – А. К., от север- П. Г.. През 1991 г. М. К. В. продала на наследодателя на останалите ищци – М. Д. К., 500 кв.м идеални части от собственото си лозе, А. К. Я. продала на ответниците А. и Т. З. ? ид. част от овощната градина, а през 2005 г. Д. С. продала на ответниците Х. и К. Х. закупените от нея 500 кв.м ид. части.
По делото е установено и не е било спорно между страните, че по наследяване от С. А. Ч. Б. Ч. е бил собственик на едно лозе от 2.5 дка в м.” К.”.
Назначената по делото съдебно – техническа експертиза е установила, че за територията, в която се намира процесния имот № 209, м. ”К.”, има изработени кадастрални планове от 1968 г., от 1988 г. , от 1998 г., и план на новообразуваните имоти, интегриран в кадастралната карта на район “М.”. По кадастралния план от 1968 г. и имотът е заснет с пл.№ 75 с площ 1697 кв.м По кадастралния план от 1988 г. е заснет с № 209 и има площ 1 732 кв.м По кадастралния план от 1998 г. също съставлява имот № 209, но има площ 1 842 кв.м и в него са заснети вътрешни граници и графично отбелязани знаци за общност. При извършения оглед на имота вещото лице е установило, че западната му част, претендирана от ищците, е с трайно материализирани граници от телена ограда на бетонни колове. В тази част има изградена едноетажна масивна сграда с размери 7/7 м. На изток от тази част има друга площ с частично материализирани граници, в северната част на която има необитаема паянтова постройка.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че по договора за дарение от 1979 г. ищците не са придобили самостоятелен обект на правото на собственост, а реална част от такъв обект. Тъй като сделката е извършена при действието на З./ отм./ съдът е приел, че тя е нищожна като противоречаща на императивната норма на чл. 59, ал.1 З./ отм./, която не допуска придобиване по давност или чрез правни сделки на реално определени части от дворищнорегулационни парцели. Поради това е приел, че те не се легитимират като собственици на имот с площ 1000 кв.м на твърдяното от тях деривативно придобивно основание, а след като това е така – не е налице грешка в кадастралната карта и кадастралните регистри. Приел е, че с кадастралния план от 1988 г. не са създадени самостоятелни имоти, а отразените в него вътрешни имотни граници са вследствие на съществуващите на място материализирани граници, но при липсата на регулационен план или план на новообразуваните имоти, извършеното графично отразяване на границите не създава отделни обекти на правото на собственост.
Искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение за проверка на неговата допустимост е обосновано от касаторите с твърдението, че с него въззивният съд е потвърдил първоинстанционно решение, което е недопустимо, защото съдът не се е произнесъл по съществото на спора за собственост, а само се е задоволил да констатира наличието на такъв спор. Тези доводи не се подкрепят от данните по делото. Предявеният иск, който е с правно основание чл. 54, ал.2 ЗКИР, има за предмет разрешаване на спор за собственост към момента на одобряване на кадастралната карта и кадастралните регистри. Постановеното от първата инстанция решение съответства на този предмет. С него е отхвърлен искът на ищците, касатори в настоящото производство, за установяване на правото им на собственост върху недвижим имот с посочени в диспозитива на съдебното решение граници, към момента на изготвяне на кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени през 2008 г. , и за установяване на грешка в кадастралната карта, изразяваща се в това, че имотът им не е нанесен в нея. Предвид това, не са налице данни за вероятна недопустимост на въззивното решение.
По делото е прието за установено, че към 1979 г., когато ищците са придобили реална част от имота на Б. Ч., за местността, в която се намира този имот, е имало одобрен само кадастрален план, т.е имотът не е бил със статут на дворищнорегулационен парцел. Имотът е урегулиран с ПУП- ПРЗ , одобрен през 2005 г., когато за него е отреден УПИ VІ- 209 с площ 1 698 в.м. Тъй като въззивният съд е приел, че извършената през 1979 г. сделка, от която черпят права ищците, попада под забраната на чл. 59, ал.1 З./ отм./ за извършване на разпоредителни сделки и за придобиване по давност на реални части от дворищнорегулационни парцели, в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поставя въпроса има ли обратно действие дворищнорегулационния план. Въпросът се свежда до това дали разпоредбата на чл. 59, ал.1 З./ отм./ се прилага и по отношение на неурегулирани с дворищнорегулационен план имоти, в какъвто смисъл следва да бъде преформулиран от настоящата инстанция. Този въпрос осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд относно валидността на извършената през 1979 г. разпоредителна сделка. Изразеното от въззивния съд становище е в противоречие с трайно установената практика на ВКС по приложението на чл. 59, ал.1 З./ отм./, поради което касационното обжалване следва да се допусне на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1775 от 01.12.2014 г. по в.гр.д. № 2219/2014 г. на Окръжен съд Варна.
УКАЗВА на касаторите в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 112 лв. и в същия срок да представят доказателства за това, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: