Определение №718 от 28.12.2012 по ч.пр. дело №479/479 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 718

София, 28.12.2012 г.

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА

разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 479/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :

Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от З. Г. З. против определение на Софийски градски съд, постановено на 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 8689/2012 г. С него е оставено в сила определението на Софийски районен съд от 10.05.2012 г. по гр.д. № 17 589/2012 г., с което е прекратено производството по предявения от З. З. против [фирма] иск по чл. 424 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи сумата 2 618.36 лв. главница и 503.24 лв. лихва за забава, за които в полза на ответника е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК.
Жалбоподателката поддържа, че определението на въззивния съд е незаконосъобразно, тъй като не е съобразено със съдебната практика, която приема, че вземанията на [фирма] за главница и лихви се погасяват с изтичане на тригодишна погасителна давност и че “българският правоприлагащ орган е длъжен да тълкува и прилага нормите, приети въз основа на директивата в съответствие с изискванията на общностното право и да обяви нищожност на главниците и лихвите, претендирани от топлофикационните дружества”. Счита, че цитираните решения, установяващи тази съдебна практика, представляват нови обстоятелства по смисъла на чл. 424 ГПК.
Като основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение сочи чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, като поддържа наличието на противоречива съдебна практика по въпроса за същността и предпоставките на иска по чл. 424 ГПК, и конкретно дали наличието на ново обстоятелство или ново писмено доказателство е от значение за допустимостта или за основателността на иска по чл. 424 ГПК.
Насрещната страна [фирма] не е взела становище по частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, Софийски градски съд, действащ като въззивна инстанция, е приел, че длъжникът, който не е подал възражение по чл. 414 ГПК, може да предяви иск по чл. 424 ГПК само ако се позове на обстоятелства или доказателства, които не са могли да му бъдат известни до момента на изтичане на срока за подаване на възражение. Намерил е, че в случая предявеният от З. З. против [фирма] иск с правно основание чл. 424 ГПК е недопустим, тъй като обстоятелства и доказателства, на които се позовава, не попадат в приложното поле на чл. 424 ГПК, доколкото в исковата молба се сочат такива обстоятелства, които биха могли да се обсъждат само в рамките на един исков процес, образуван по реда на чл. 422 ГПК във вр. с чл. 415 ГПК.
Поставеният в изложението правен въпрос дали наличието на ново обстоятелство или ново доказателства е от значение за допустимостта на иска по чл. 424 ГПК или за неговата основателност, е обуслявящ правните изводи на въззивния съд, но не се установява твърдението на жалбоподателката същият да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Съгласно ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, задължение на касатора е да докаже наличието на противоречива съдебна практика, като посочи и други влезли в сила съдебни актове, в които правният въпрос, обуславящ изхода на делото, е разрешен по различен начин. В случая такива не са приложени, нито на настоящия състав е служебно известно поставеният въпрос да е разрешаван противоречиво от съдилищата. Нормата на чл. 424 ГПК е ясна и не създава затруднения при прилагането й. Предпоставка за предявяване на иск по чл. 424 ГПК е наличието на новооткрити обстоятелства или писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни на длъжника до изтичане на срока за подаване на възражението или с които не е могъл да се снабди в същия срок. Не са такива факти твърденията, че по дела на други длъжници е било прието, че вземането на топлофикационното дружество не съществува поради това, че е погасено по давност или по други съображения.
Водим от гореизложеното съдът

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Софийски градски съд, постановено на 26.06.2012 г. по ч. гр. д. № 8689/2012 г..

ПРЕДСЕДАТЕЛ :

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top