О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 844
София 24.09.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
ЧЛЕНОВЕ : Дияна Ценева
Бонка Дечева
от съдията Д. Ц. гр.д. № 404/ 09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 628 от 27.11.2008 г. по в.гр.д. № 705808 г. на Русенския окръжен съд е оставено в сила решение № 92 от 26.06.2008 г. по гр.д. № 3085807 г. на Русенския районен съд, с което е признато за установено по отношение на А. А. К. и Й. Р. Д., че С. П. П. е собственик на 3/6 ид. части от недвижим имот, находящ се в гр. Русе, бул. ”Л.” № 61 А, представляващ 240/331 ид. части от дворно място, цялото с площ 331 кв.м., заедно с построената в него жилищна сграда на 70.50 кв.м., шапрон и дворна тоалетна, представляващ поземлен имот 4557 в кв. 413 по регулационния план на гр. Русе и е отхвърлил иска за признаване правото на собственост на ищцата над уважения размер до размер на 2/3 ид. части от горния имот и по отношение на А. П. П..
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. М. Р. като пълномощник на А. А. К. и Й. Р. Д.. В жалбата са наведени доводи за неправилност на решението поР. нарушение на материалния закон и на съществени съдопроизводствени правила. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС, като по някои от въпросите самата практика на ВКС е противоречива, както и че същият е от значение за точното прилагане на закона.
От ответницата по касация С. П. П. е постъпил писмен отговор, в който е изразено становище, че не са налице предпоставките на закона за допускането на жалбата до касационно обжалване, а по същество – че същата е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускането на жалбата до касационно разглеждане по същество, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че процесният недвижим имот е бил придобит през 1961 г. по договор за покупко- продажба в съсобственост при равни права от жалбоподателката Й. Д. и нейния син Р. С. Т.. Впоследствие имотът е бил предмет на съдебна делба между съсобствениците и с влязло в сила решение по гр.д. № 158/67 г. на Русенския народен съд е възложен на съделителката Й. Р. Д.. През 1975 г. Й. Д. дарява на сина си Р. Т. ? ид. част от имота, а през 1978 г. дарява другата 1/2 ид. част на другия си син – А. П. К.. С нотариален акт № 15, т.V, дело № 2346 от 25 август 1978 г. А. К. и Р. Т. даряват на сестра си С. П. П. общо 1/3 ид. част от имота. През 1986 г. А. П. продава на С. П. своята 1/3 ид. част. От доказателствата по делото е установено, че С. П. е сестра на А. П., но между нея и Р. Т. липсва родствена връзка. Установено е също, че по време на сключване на договора за продажба от 1986 г. А. П. е бил семеен, както и че процесният имот е имал характер на семейно жилище.
Срещу предявения от С. П. установителен иск за собственост ответниците Й. Д. и А. К. са противопоставили възражение, че договорът за дарение от 1978 г., сключен между Р. Т. и А. П. от една страна и С. П. от друга, е нищожен на две основания – нарушение чл. 15, ал.1 ЗСГ/ отм./ и заобикаляне на закона, а договорът за продажба от 1986 г., сключен между А. П. и С. П. е нищожен поР. нарушение на чл. 23 СК/ отм./, тъй като съпругата на продавача не е дала съгласие за продажбата.
Въззивният съд е приел, че договорът за дарение от 1978 г. е частично нищожен поР. липса на форма до размер на правата, прехвърлени от Р. Т., но е действителен по отношение на прехвърлените от А. П. права. Намерил е за неоснователно възражението за нищожност на договора поР. заобикаляне на закона, като е приел, че представената по делото декларация от С. П. от 25.08.1978 г., с която последната прави отказ от право на обезщетение в полза на своите братя в случай, че имотът бъде отчужден, няма връзка с действителността на този договор, доколкото не е установено да е било предприето или извършено отчуждаване. Съдът е намерил за неоснователно и възражението за нищожност на договора за продажба от 1986 г. поР. липса на съгласие по чл. 23 СК/ отм./, като е посочил, че правен интерес да се позове на недействителността има само съпругът, чието съгласие не е било взето.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е за това кой може да се позове на недействителност на сделката поР. липса на съгласие на съпругът- несобственик в хипотезата на чл. 23 СК/ отм./.
Жалбоподателите не се позовават на задължителна съдебна практика на ВКС (постановления на Пленума на ВС, приети при действието на ЗУС или ТР на ОС на гражданската и/или търговската колегия на ВКС, приети при действието на ЗСВ), поР. което основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване не е налице, а доколкото се сочат решения на ВКС по конкретни дела (незадължителна практика) следва допускането на касационно обжалване да се преценява с оглед предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Това основание ще бъде налице, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, е разрешаван противоречиво от съдилищата, т.е. когато наред с обжалваното въззивно решение съществува и друго влязло в сила съдебно решение, в което същият въпрос е разрешен по различен начин.
В случая това основание не е налице. Видно от мотивите на решение № 324 от 19.02.1999 г. по гр.д. № 7/98 г. на ВКС, І. г.о., съдът се е произнесъл по иск за обявяване нищожност на разпоредителна сделка със семейното жилище, извършена от съпруга – собственик,който е бил предявен от съпругът, който не е дал съгласие за извършването й. В решение № 230 от 30.03.1995 г. по гр.д. № 1378/ 94 г. на ВС, ІV г. изрично е посочено, че правен интерес от позоваването на недействителността в хипотезата на чл. 23 СК/ отм./ има само съпругът, чието съгласие не е било взето при извършване на разпоредителната сделка. При постановяване на своето решение въззивният съд се е съобразил с цитираните решения, който изразяват трайно установената практика на ВКС по повдигнатия въпрос.
В решение № 1083 от 24.10.1991 г. по гр.д. № 866/91 г. на ВС, І г.о., въпросът за кръгът от лица, които са легитимирани да се позоват на недействителността, не е разискван.
Не е налице и соченото в изложението основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Жалбоподателите не обосновават с какво разглеждането на настоящия спор от ВКС ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Останалите доводи в изложението към касационната жалба касаят правилността на обжалваното решение като постановено в нарушение на съществени процесуални правила при преценка на доказателствата по делото и неправилно приложение на материалния закон, не могат да аргументират приложно поле за допускане на касационно обжалване.
В обобщение, атакуваното въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 628 от 27.11.2008 г. по в.гр.д. № 705808 г. на Русенския окръжен съд
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: