О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 932
София, 13.10.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша от докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1732/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от И. Б. И., действуващ като [фирма], чрез неговия пълномощник адв. В. К. против решението на Окръжен съд Монтана, постановено на 16.06.2009 г. по в.гр.д. № 112/09 г. В жалбата са изложени доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 3 ГПК, тъй като с него въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС и които са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въпросите са за това подлежи на премахване по реда на чл. 109, ал.1 ЗС строеж, който е бил узаконен с одобряване на проект за изменение на плана за регулация и застрояване, предвиждащ запазване на съществуваща незаконна сграда и подлежи ли тази сграда на премахване по реда на § 17, ал.1 ПР на ЗУТ, ако за същата е било издадено разрешение за строеж и има решение на общинския съвет за запазването й. Касаторът се позовава на ТР № 31 от 06.02.1985 г. по гр.д. № 10/84 г. на ОСГК, решение № 1364 от 10.11.1994 г. по гр.д. № 1435/93 г. на ІV г.о. на ВС, решение № 190 от 05.04.1993 г. по гр.д. № 1699/92 г. на ІV г.о. на ВС, решение № 10017 от 06.10.2008 г. по адм. д. № 4833/08 г. на ВАС и решение № 1259 от 29.01.2009 г. по адм.д. № 10805/08 г. на ВАС.
Ответникът по касация [фирма] със седалище [населено място] в писмен отговор изразява становище, че касационната жалба е неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Районен съд Монтана, постановено на 18.12.2008 г. по гр.д. № 782/07 г. на същия съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], представлявано от И. Б. И., че [фирма] със седалище [населено място] е собственик на поземлен имот с площ 781 кв.м. с идентификатор 48489.10.605 по кадастралната карта на [населено място], с начин на трайно ползуване: ниско застрояване, и ответникът е осъден на основание чл. 109 ЗС да премахне изградената в този имот постройка – работилница за дърводелски услуги и диагностичен пункт, построена по реда на чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./ и да предаде на ищеца владението върху поземления имот. Съдът е приел за установено от фактическа страна, че по силата на договор, сключен на 22.08.1994 г. [община] е предоставила на ответника под наем терен по реда на чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./, находящ се в парцел ІІ в кв. 54 по плана на града за изграждането на обект ”Работилница за дърводелски услуги и диагностичен пункт” върху 90 кв.м. С анекс от м. януари 1997 г. срокът на договора е определен до 31.05.1999 г. Установено е също, че построената от ответника сграда е върху 174 кв.м., т.е. с 81 кв.м. над разрешеното. Приел е, че по отношение на постройката не са били осъществявани процедури по § 50а ПЗР на ЗИД на З./ отм./, нито по реда на § 17, ал.2 ПР на ЗУТ за създаване на траен градоустройствен статут, нито има решение на компетентния орган за запазването й съгласно § 17, ал.1 ПР на ЗУТ. След одобряване през 2003 г. на проект за изменение на плана за регулация и застрояване на УПИ І, УПИ ІІ и УПИ ІІІ в кв. 54 по плана на [населено място], постройката попада в новообразуван УПИ ІХ, който през 2006 г. е продаден на търг от [община] на ищцовото дружество. Сградата не е била предмет на търга, не е оценявана, а ответникът е бил предупреден от общината да освободи имота.
При така установените факти по делото въззивният съд е направил извод, че постройката подлежи на премахване, тъй като срокът на договор за наем на терена, сключен от ответника с [община], е изтекъл и не е бил продължен, за постройката не е бил създаден траен градоустройствен статут съгласно § 50а ПЗР на ЗИД на З. или § 17, ал.2 ПР на ЗУТ, ответникът няма учредено право на строеж за нея и няма решение за запазване на строежа по § 17, ал.1 ПР на ЗУТ. Като държи постройката в имота без законово основание, ответникът извършва неоснователни действия по смисъла на чл. 109 ЗС, с които препятствува упражняването на правото на собственост на ищеца.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса подлежи ли на премахване незаконен строеж, който впоследствие е бил узаконен. Освен че е формулиран по начин, който предпоставя, че е извършено узаконяване на строежа, каквито доказателства по делото не са представени, въпросът е неотносим към изхода на настоящия правен спор. Това е така, тъй като ответникът не доказва наличието на правно основание да държи сграда в чужд имот. Договорът за наем с общината, по силата на който ответникът е изградил постройка по чл. 120, ал.4 ППЗТСУ/ отм./, е прекратен с изтичане на срока на 31.05.1999 г., по отношение на постройката не са предприемани процедури за създаване на траен градоустройствен статут и в полза на ответника не е било отстъпено ограничено вещно право на строеж за постройката. В случая касаторът не може да се позовава на разпоредбата на § 17, ал.1 ПР на ЗУТ, тъй като имотът е продаден на трето лице, и земята вече не е общинска, а частна собственост. Наличието на разрешение за строеж на временна постройка съгласно чл. 120, ал.4 ППЗТСУ е относимо към предпоставките за предоставяне на траен градоустройствен статут на обекта по предвидения в § 50а от ПЗР на ЗИД на З., респ. § 17, ал.2 ПР на ЗУТ ред, но само по себе си не поражда вещни права в полза на лицето, на което е издадено.
Неприложими в случая са постановките на ТР № 31/85 на ОСГК, на което се позовава касаторът, тъй като в него са разисквани други хипотези във връзка с приложението на чл. 109, ал.1 ЗС, касаещи законността на строителството от гледна точка на наличието на одобрени строителни книжа и спазване на строителните правила и норми, а не наличието на правно основание да се държи сграда в чужд имот.
Основанието за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК е посочено в изложението към касационната жалба формално, без да е формулиран конкретен правен въпрос и да се изложат съображения, които го обосновават, поради което не следва да се обсъжда.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от касатора основания за това.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Окръжен съд Монтана, постановено на 16.06.2009 г. по в.гр.д. № 112/09 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: