2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 212
София, 11.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 1481/2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от В. А. Б. и В. А. Б. чрез техните пълномощници адв. В. Р. и адв. Т. Д., против определение № 2 от 10.01.2014 г. по гр.д. № 7347/2013 г. на ВКС, ІІ г.о. С него е оставена без разглеждане подадената от В. Б. и В. Б. касационна жалба против въззивно решение № 232 от 07.06.2013 г. и определение № 996 от 23.09.2013 г. за поправка на очевидна фактическа грешка, постановени по гр.д. № 145/2013 г. на Окръжен съд- Смолян, и е прекратено производството по делото пред касационната инстанция.
В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че съставът на ВКС неправилно е приложил разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК.
В писмен отговор ответниците Б. С. А. и Р. Е. Асеновски изразяват становище, че частната жалба е неоснователна. Претендират разноски за адвокатска защита във връзка с настоящото производство, за което представят договор за правна защита и съдействие за осъществяване на процесуално представителство, сключен на 25.02.2014 г.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да направи извод, че обжалваното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал.2 ГПК, съставът на ВКС е приел, че същото е постановено по два обективно съединени иска съответно с правно основание чл. 108 ЗС за предаване владението върху 88 кв.м, представляващи реална част от поземлен имот с идентификатор 80371.241.959, целият с площ 593 кв.м, и иск с правно основание чл. 109 ЗС за премахване на построената в тази част дървена барака. Общо цената на двата иска, посочена в исковата молба, е 4 625.40 лв., съответстваща на данъчната оценка на цялото дворно място. Тъй като предмет на иска за ревандикация са 88 кв.м от цялото дворно място, то цената на този иск е в размер на 686.40 лв., т.е. под установения от закона критерий за обжалваемост на въззивното решение. Приел е, че при това положение цената на иска по чл. 109 ЗС е без значение, тъй като с него се търси защита на правото на собственост върху същата реална част от дворното място. Затова представената с касационната жалба пазарна оценка на постройката, предмет на негаторния иск, не може да обоснове допустимост на касационното обжалване.
Обжалваното определение е правилно. Съгласно чл. 280, ал.2 ГПК, не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв. Размерът на цената на исковете за собственост и други вещни права върху недвижими имоти е равен на тяхната данъчна оценка, а ако няма такава – на пазарната цена на вещното право- чл. 69, ал.1, т.2 ГПК. Цената на иска се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да бъде повдигнат от ответника или служебно от съда най- късно в първото заседание за разглеждане на делото. В случая до приключване на първото заседание по делото пред първоинстанционния съд от страна на жалбоподателите, ответници по обективно съединените искове по чл. 108 и чл. 109 ЗС, не е повдигнат спор за цената на иска. Липсва правна възможност този спор да бъде повдиган за пръв път едва пред касационната инстанция с оглед преценката за допустимост на касационната жалба. В същия смисъл са и мотивите на ТР № 8/ 2012 г. по тълк.д. № 8/ 2012 г. на ОСГК на ВКС.
Само за пълнота на изложението следва да се посочи, че представената от жалбоподателите с касационната жалба пазарна оценка не би могла да обоснове допустимост на касационното обжалване на въззивното решение в частта по предявения иск по чл. 109 ЗС, тъй като видно от същата, вещото лице е оценявало обект – гараж, със застроена площ 24 км.м, представляващ полумасивна сграда, докато в случая предмет на иска е била дървена барака. В производството по чл. 288 ГПК касационната инстанция не може да изследва и да установява вида и идентичността на постройката, предмет на спора, с тази, оценявана от вещото лице.
По тези съображения обжалваното определение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено. С оглед този изход на делото жалбоподателите следва да бъдат осъдени да заплатят на Б. С. А. и Р. Е. Асеновски направените от тях разноски за адвокатска защита във връзка с настоящото производство в размер на 240 лв.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2 от 10.01.2014 г. по гр.д. № 7347/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.
ОСЪЖДА В. А. Б. и В. А. Б. да заплатят на Б. С. А. и Р. Е. А. направените от тях разноски за адвокатска защита във връзка с настоящото производство в размер на 240 / двеста и четиридесет/ лева.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: