О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 48
С. 24.01.2011
Върховният касационен съд на Р. Б., първо гражданско отделение в закрито заседание на 18 януари 2011 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 1908/09 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. К. чрез нейния процесуален представител адв. Св. Я. против решение № 585 от 30.04.2009 г. по в.гр.д. № 2743/08 г. на Варненския окръжен съд. С него е обезсилено като недопустимо решение № 3134 от 14.11.2008 г. по гр.д. № 9967/07 г. на Варненския районен съд, в частта му с която Ю. Л. Д. е осъден да преустанови действията, с които препятствува М. В. К. да упражнява правото си на собственост върху втория жилищен етаж от триетажната жилищна сграда, находяща се в[населено място], кв.”В.”, [улица], като й осигури достъп през отворите, находящи се в неговото жилище, до подпокривното пространство на жилищната сграда в режим на етажна собственост.
В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на въззивното решение като се твърди, че негаторният иск по чл. 109 ЗС е единственият правен способ, чрез който ищцата като собственик на самостоятелен обект в жилищната сграда – етажна собственост, може да се защити срещу ответника, тъй като няма друг начин за достъп до покрива, освен през неговото жилище.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение противоречи на практиката на ВКС и на решението на Варненския районен съд, постановено по същото дело, относно допустимостта на предявения иск по чл. 109 ЗС. Позовава се на решение № 340 от 25.05.1994 г. по гр.д. № 918/93 г. и решение № 583 от 02.06.1993 г. по гр.д. № 2246/92 г., на ВС, ІV г.о.
Ответникът по касация Ю. Л. Д. в писмен отговор чрез своя пълномощник адв. В. П. изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационното обжалване, както и че жалбата е неоснователна по същество.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе относно допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
За да направи извод, че първоинстанционното решение е недопустимо, въззивният съд е приел, че същото е постановено по негаторен иск с правно основание чл. 109 ЗС, какъвто не е бил предявен. Изводът е обоснован с това, че нито в исковата молба, нито в хода на производството по делото ищцата не е навела твърдения за това, че ответникът с някакви действия препятствува достъпа й до подпокривното пространство, нито че тя е искала такъв достъп през жилището му и такъв й е бил отказан. Претенцията на ищцата е била за това ответникът да бъда осъден да изгради нов отвор към подпокривното пространство, която е било отхвърлена и в тази част решението е влязло в сила.
В касационната жалба и в изложението към нея не е формулиран конкретен правен въпрос, разрешен от въззивния съд, по който се търси произнасянето на касационната инстанция. Сочената от жалбоподателката практика третира въпросите в кои случаи собственикът може да защити правото си на собственост с негаторен иск, но тя е неотносима към обжалваното решение. Това е така, тъй като въззивният съд не е приел, че предявеният от ищцата иск е недопустим защото търсената защита не може да се осъществи по реда на чл. 109 ЗС, а че негаторен иск за осъждане на ответника да осигури достъп на ищцата до подпокривното пространство през жилището си изобщо не е бил предявен, т.е. първоинстанционният съд се е прознесъл “плюс петитум”. Изводът на въззивния съд в този смисъл е свързан с изложените в исковата молба обстоятелства и посоченото от нея конкретно действие, което ответникът да бъде задължен да извърши – да изгради отвор към подпокривното пространство в общото стълбище. По така заявеното искане е налице произнасяне на Варненския районен съд с отделен диспозитив и в тази част решението му е влязло в сила.
Съдебната практика последователно приема, че в съответствие с принципа на диспозитивното начало в процеса съдът е длъжен да даде защита на субективното право само в рамките и по начин, поискани от ищеца. Предвид изложеното настоящият състав намира, че не са налице основанията по чл. 280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 585 от 30.04.2009 г. по в.гр.д. № 2743/08 г. на Варненския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: