О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 33
София 13.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 10 януари 2012 година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 12/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от П. И. Г., К. С. Т. и В. С. Т. чрез техния процесуален представител адв. П. С. против решението на Софийски градски съд, постановено на 14.07.2010 г. по гр.д. № 8816/09 г. С него е оставено в сила решението от 30.06.2009 г. по гр.д. № 4305/08 г. на Софийски районен съд, с което е отхвърлен предявеният от П. Г., К. Т. и В. Т. против Г. Т. К. и Д. Х. К. иск с правно основание чл. 108 ЗС за предаване на владението върху недвижим имот, представляващ У. Х-430 от кв.4 по плана на [населено място], м.”в.з. К. д.”, с площ 989 кв.м.
В касационната жалба са развити доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите се позовават на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, като твърдят, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, формирана при действието на ГПК/ отм./, по следните правни въпроси: приключила ли е реституционната процедура по ЗСПЗЗ, ако в решението на поземлената комисия възстановеният в стари реални граници имот е индивидуализиран с местоположение, размер, категория, граници и номер по кадастрален план, действуващ към момента на постановяване на решението, като е посочена и идентичността му с парцели или части от парцели по регулационния план; ако договорът за делба на недвижим имот от 1953 г. не е извършен в предписаната от закона форма, следва ли да се зачете като писмен документ, обосноваващ приложението на чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ. Във връзка с първия въпрос се сочат решение № 195 от 15.04.2009 г. по гр.д. № 6326/07 г. на ІІІ г.о.; решение № 669 от 25.09.2009 г. по гр.д. № 453/08 г. на ІV г.о.; решение № 1172 от 04.12.2008 г. по гр.д. № 4528/07 г. на І г.о.; решение № 1991 от 15.01.2002 г. по гр.д. № 316/01 г. на ІV г.о., а по втория – решение № 911 от 04.11.2008 г. по гр.д. № 802/08 г. на ІІІ г.о.; решение № 250 от 26.04.2004 г. по гр.д. № 725/03 г. на І г.о.; решение № 717 от 19.07.1999 г. по гр.д. № 118/99 г. на ІІ г.о.; решение № 1254 от 11.12.2008 г. по гр.д. № 4973/07 г. на І г.о. Поставя се и въпросът за приложението на чл. 188, ал.1 и 2 ГПК/ отм./ , като се поддържа да е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр.д. № 1075/05 г. на ІV г.о.; решение № 1116 от 01.10.2008 . по гр.д. № 4876/07 г. на V г.о.; решение І 393 от 29.07.2008 г. по гр.д. № 2227/07 г. на І г.о. и решение № 253 от 01.06.2009 г. по гр.д. № 490/08 г. на ІІ г.о.
Ответниците по касация Г. Т. К. и Д. Х. К. в писмен отговор, подаден от техния пълномощник адв. Т. К., изразяват становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка за наличието на основания за допускане решението до касационно обжалван, установи следното:
Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че с решение № 5117 от 24.07.1997 г. на ПК- П., на основание чл. 10, ал.7 ЗСПЗЗ е възстановено правото на собственост на наследниците на И. В. Т. във възстановими стари реални граници върху недвижим имот – ниви с площ 1453 кв.м, в землището на [населено място], м.”П. р.”, представляващ част от имот пл.№ 598, кад. лист № Г-10-4-В от кадастралния план на [населено място], изготвен на база летене от 1954 г., идентичен с парцели ІХ-431 и Х-430 в кв.4 и VІІІ- 447 в кв. 13 по регулационния план на [населено място], одобрен през 1988 г. Процесният имот – парцел Х-430 , е бил продаден от ТКЗС ”В.” С. – С. на ответника Г. Т. К. и наследодателя на другия ответник – Д. Х. К., с договор, обективиран в нотариален акт № 51, т.ХХІІ, дело № 4062/1970 г. Установено е било, че в парцела има построена паянтова сграда без одобрени строителни книжа.
За да направи извод за неоснователност на предявения ревандикационен иск, въззивният съд е приел, че решението на ПК- П., на което основават правата си ищците, не ги легитимира като собственици, тъй като признатата им за възстановяване земеделска земя не е била индивидуализирана като самостоятелен имот с идентификационен номер по кадастралната карта и регистъра на имотите на съществуващи стари реални граници, поради което не може да се приеме, че е била завършена реституционната процедура. На следващо място е посочил, че дори фактическият състав на реституцията да е бил завършен, след като ищците не са доказали при условията на пълно и главно доказване, че техният наследодател е бил собственик на възстановения им имот към момента на образуване на ТКЗС, то не може да се приеме, че същите са станали собственици на имота по силата на реституционното решение.
Въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по поставените в изложението правни въпроси – приключила ли е реституционната процедура по ЗСПЗЗ, ако в решението на поземлената комисия възстановеният в стари реални граници имот е индивидуализиран с местоположение, размер, категория, граници и номер по кадастрален план, действуващ към момента на постановяване на решението, като е посочена и идентичността му с парцели по регулационния план и по въпроса относно задължението на съда да обсъди всички доказателства по делото поотделно и в тяхната съвкупност, тъй като тези въпроси са обусловили крайния изход на делото. В решение № 1172 от 04.12.2008 г. по гр.д. № 4528/07 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато имотът е индивидуализиран в решението на поземлената комисия/ ОСЗ/ чрез посочване на номера на същия по кадастрален план, включително и по действуващ към момента на постановяване на решението, той е надлежно индивидуализиран дори и границите му да не са посочени, тъй като те са нанесени в кадастралния план и се определят от него. Даденото от въззивния съд разрешение на първия поставен в изложението правен въпрос е в противоречие с тази практика, което обосновава наличието на основание за достъп до касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Що се отнася до процесуалноправния въпрос по приложението на чл. 188, ал.1, т.1 и 2 ГПК / отм./, настоящият състав намира, че същият е разрешен в противоречие с трайно установената съдебна практика, според която съдът е длъжен да обсъди всички събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и да посочи кои факти и въз основа на кои доказателства приема за установени, респ. защо приема, че определени факти не са установени. Доколкото в случая от мотивите на въззивния съд не личи да са обсъждани събраните по делото гласни доказателства, ангажирани с оглед установяване идентичността на процесния имот с този, придобит от по – далечния наследодател на ищците В. Т. и обстоятелствата относно сключения през 1952 г. разделителен договор, както и заключението на съдебно- техническата експертиза, следва да се приеме, че и по този въпрос е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК.
Въпросът ако договорът за делба на недвижим имот от 1952 г. не е извършен в предписаната от закона форма, следва ли да се зачете като писмен документ, обосноваващ приложението на чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ , няма самостоятелно значение за изхода на спора, поради което не удовлетворява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Отговорът му е обусловен от конкретните факти по делото /дали съделителите са били собственици на недвижимите имоти, предмет на делба/, а не от тълкуването и прилагането на нормата на чл. 12, ал.7 ЗСПЗЗ.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 14.07.2010 г. по гр.д. № 8816/09 г.
УКАЗВА на жалбоподателите П. И. Г., К. С. Т. и В. С. Т. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесат по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 25 лв. и представят доказателства за това в съда, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: