О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 381
София 12.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на пети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 204/2012 по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по реда на 274 ал. 2 пр. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от К. Г. П. и Б. С. П. срещу определение № 101 от 14.03.2012 г. по гр. д. № 167/12 г. на Върховен касационен съд, І г.о., с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима подадената от тях касационна жалба против решение № 145 от 18.11.2011 г. по гр.д. № 716/2011 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата се излагат доводи за нарушаване на процесуалните правила. Иска се отмяна на определението и връщане на делото за произнасяне по подадената жалба.
Ответникът по касация Л. Г. И. – П. оспорва жалбата.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да остави без разглеждане подадената касационна жалба, съставът на ВКС е приел, че същата е недопустима, тъй като касаторите са предявили обективно съединени искове за собственост на ? ид. ч. от 10 земеделски имота, като данъчната оценка на всеки един от тях е под 5 000 лв.
Определението е законосъобразно.
Касационната жалба срещу въззивното решение е постъпила в съда на 28.12.2011 г. и затова приложима е разпоредбата на чл. 280 ал. 2 ГПК в редакцията с ДВ бр. 100/2010 г., според която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5 000 лв.
В случая са предявени 10 обективно съединени иска по чл. 108 ЗС. Вещните искове са оценяеми съгласно чл. 69 ГПК и цената им се определя към момента на подаване на исковата молба според данъчната оценка на всеки един имот, а не от сбора на цената на всички имоти. След този момент посочената от ищеца или определената от съда цена на иска става окончателна и не може да бъде променяна, освен в случай на изменение на размера на иска по реда на чл. 214 ГПК. Настъпилите в течение на процеса промени в данъчната или в пазарната оценка на спорното право не влияят върху цената на иска и не могат да обосноват извод за допустимост на касационното обжалване.
От представените удостоверения по чл. 264 ал. 2 ДОПК, намиращи се на лист от 23 до 32 от първоинстанционното дело, се установява, че данъчната оценка на земеделските земи са под 5 000 лв. Тъй като чл. 280 ал. 2 ГПК изключва от касационно обжалване въззивните решения с цена на иска до 5 000 лв., съгласно чл. 296 ал. 1 т. 1 ГПК те влизат в сила от момента на постановяването им и процесуалният ред за разглеждане на спора се изчерпва. Подадената касационна жалба срещу влязло в сила решение е недопустима и законосъобразно предходният състав на ВКС е приел, че тя не подлежи на разглеждане. Следва да се посочи също така, че касаторите не са били лишени от възможност за защита, тъй като са имали възможност да осъществят защитата си при двуинстанционното разглеждане на спора.
По тези съображения частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение като правилно и законосъобразно, следва да бъде оставено в сила.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 101 от 14.03.2012 г. по гр. д. № 167/12 г. на Върховен касационен съд, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: