О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 439
София 10.07.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1491/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. М. Ло Дука чрез нейния пълномощник адв. Е. М., против решение № 646 от 03.12.2014 г. по в.гр.д. № 977/2014 г. на Русенския окръжен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и неправилно приложение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по материалноправния въпрос дали придобиването на недвижим имот- апартамент, на основание чл. 19, ал.1 СК/ отм./ от съпруг, който не е страна по придобивната сделка, представлява “друг начин, определен в закона” по смисъла на чл. 77 ЗС, както и по процесуалноправния въпрос за задължението на съда да се произнесе по всички възражения и оплаквания във въззивната жалба.
В отговора на касационната жалба ответникът по касация [фирма] изразява становище, че поставените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правни въпроси не са включени в предмета на делото и не са обуславящи изхода на спора за собственост.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение № 1246 от 01.08.2014 г. по гр.д. № 7881/2013 г. на Русенския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Д. М. Ло Дука против [фирма] иск за ревандикация на ? ид. част от апартамент № 12, находящ се в [населено място], [улица], вх.А, ет.4, с площ 60.75 кв.м.
Ищцата е италианска гражданка. По делото е установено, че през 1992 г. същата е сключила граждански брак с Н. Г. Г., който е български гражданин. Бракът е сключен в [населено място]- Италия. Прекратен е с решение от 12.06.2007 г. на Съда в [населено място]. През време на брака съпругът Н. Г. закупил процесния апартамент с договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 118, т.І, дело № 201/ 16.03.1999 г. През 2009 г. имотът бил ипотекиран от Н. Г. в полза на [фирма] за обезпечаване на всички вземания на банката по договор за банков кредит, предоставен на [фирма], по който Н. Г. има качеството на солидарен длъжник. Впоследствие имотът бил изнесен на публична продан и с постановление за възлагане от 09.09.2010 г. по изп.дело № 20108320400200 на ЧСИ възложен на купувача [фирма].
Твърдението на ищцата е, че по силата на чл. 177 от Италианския граждански кодекс, който се явява приложимото за имуществените отношения между съпрузите право, апартаментът е съпружеска имуществена общност, която след прекратяване на брака се е трансформирала в обикновена съсобственост при равни дялове за двамата съпрузи. Към момента на сключване на договора за ипотека ипотекарният длъжник не е бил собственик на целия имот, поради което учредената договорна ипотека е нищожна и купувачът от публична продан не е придобил право на собственост върху целия имот, а само върху притежаваната от ипотекарния длъжник ? ид. част.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 29, ал.3 ЗС в редакцията му към 16.03.1999 г., когато е закупен процесния апартамент, чужденци и чуждестранни юридически лица са могли да придобит право на собственост върху сгради и ограничени вещни права върху недвижими имоти в страната с разрешение на министъра на финансите, освен ако със закон е установено друго. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 23, ал.1,б.”в” ЗСВЦВК/ отм./. Оттук съдът е направил извод, че след като ищцата е чужд гражданин, за да придобие ищцата право на собственост, включително и в условията на съпружеска имуществена общност, е било необходимо разрешение на министъра на финансите. Тъй като такова не е било представено, съдът е приел, че ищцата не е придобила право на собственост върху ? ид. част от апартамента.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставения материалноправен въпрос, свързан с придобиване на право на собственост върху сграда от чужденец на основание чл. 19, ал.1 СК/ отм./ при действието на чл. 29, ал.3 ЗС към 16.03.1999 г. По този въпрос липсва съдебна практика, което налага допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Не следва да се допуска касационно обжалване по втория въпрос – относно задължението на съда да обсъди всички доводи и възражения, направени във въвзивната жалба. Въпросът е свързан с необсъждането от въззивния съд на останалите възражения на ответника, заявени в условията на евентуалност, срещу претендираното от ищцата право на собственост – за липсата на съвместен принос за придобиване на имота и за изтекла в полза на ответника придобивна давност чрез присъединяване на владението на неговия праводател. В случая обаче тези възражения нямат самостоятелно значение за изхода на делото, доколкото съдът е приел, че ищцата не придобила право на собственост върху имота, защото договорът за покупко- продажба, от който тя черпи права, не е проявил рефлекторното си действие предвид неспазване изискванията на предвидения в чл. 29, ал.3 ЗС в редакцията към момента на сключването му разрешителен режим. Поради това поставеният процесуалноправен въпрос не е обуславящ изхода на делото и не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 646 от 03.12.2014 г. по в.гр.д. № 977/2014 г. на Русенския окръжен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 119.45 лв. и в същия срок представи доказателства за това, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: