3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 242
София, 23.04.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 183/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. М. Е. – Г. като пълномощник на Н. И. К., против решение № І- 10 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 755/2011 г. на Бургаския окръжен съд. В жалбата са изложени оплаквания за необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд е поставил в общ дял на него и неговата майка Здравка К. недвижим имот, който не е предмет на делбата, както и че неправилно ги е осъдил за заплатят на съделителите И. Д., Е. Г. и Ц. Г. за уравнение на дела им сумата 1 420 лв., без да вземе предвид, че тези съделителите получават в общ дял недвижим имот, чиято стойност надхвърля обема на правата им и те следва да заплатят на касатора и неговата майка суми за уравнение на дела им.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване по въпроса каква е правната стойност на съдебно решение, излязло извън петитума на исковата молба и постигнал ли е процесът целта си относно прекратяване на съсобствеността.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обжалвано е въззивно решение № І-10 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 755/2011 г. на Бургаския окръжен съд в частта му, с която е извършена съдебна делба на недвижим имот, представляващ УПИ VІІ- 51 в кв. 13 по плана на [населено място], ведно с построените в него жилищна сграда, състояща се от приземен етаж с площ 23 кв.м, първи етаж със застроена площ 59 кв.м и втори етаж със застроена площ 82 кв.м, и паянтова стопанска постройка от 23 кв.м. С влязло в сила решение по гр.д. № 225/2010 г. на Карнобатския районен съд този имот е допуснат до делба между съделителите З. И. К. при права 3/18 ид. части, Н. И. К. при права 9/18 ид. части, И. Ц. Д., Е. Ц. Г. и Ц. Г. Г. с права по 2/18 ид. части.
С обжалваното въззивно решение съдът е отменил решение № 177 от 02.12.2010 г. по гр.д. № 225/2010 г. на Карнобатския районен съд, с което този имот е бил изнесен на публична продан, и вместо него е постановил друго, с което е поставил в общ дял на съделителите З. К. и Н. К. дял І от одобрения инвестиционен проект за реставрация, консервация и делба на жилищната сграда – “Къща на Н. К.”, с жилищна площ с включени тоалетни и общи части от 94.49 кв.м и складова площ от 13.33 кв.м, заедно със съответните идеални части от прилежащото дворно място, с пазарна оценка на дела в размер на 28 580 лв. В общ дял на съделителите И. Д., Е. Г. и Ц. Г. е поставил дял ІІ от одобрения инвестиционен проект, с жилищна площ с включени тоалетни и общи части от 54.33 кв.м и складова площ от 6.67 кв.м, заедно със съответните идеални части от общите части, с пазарна оценка на този дял 16 420 лв. В диспозитива на съдебното решение е посочено, че жилищната сграда- “Къща на Н. К.” е построена в УПИ ІV- 51 в кв. 13 по плана на [населено място], вместо в УПИ VІІ- 51.
По преценка на настоящия състав посоченото несъответствие не обосновава основание за допускане на касационно обжалване по повдигнатия в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос. Би било пресилено да се поддържа, че погрешното посочване в диспозитива на съдебното решение на номера на урегулирания поземлен имот, в който е построена сградата, е равнозначно на постановяване на решение относно друг имот, който не е предмет на делбата, респ. че поради това въззивното решение е недопустимо. При положение, че в мотивите на обжалвания съдебен акт / л. 2/ въззивният съд ясно е посочил, че предмет на делото във фазата по извършване на делбата е недвижим имот – дворно място от 336 кв.м, съставляващо парцел VІІ- 51 в кв. 13 по плана на [населено място], общ. Котел, заедно с построените в него паянтово жилище и паянтова стопанска постройка, допуснат до делба между съделителите Н. К., З. К., И. Д., Е. Г. и Ц. Г., явно е, че се касае за техническа грешка, която следва да бъде поправена от въззивния съд по реда на чл. 247 ГПК, а не по пътя на обжалване на въззивното решение.
Основателно е искането за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в частта, с която въззивният съд е осъдил Н. К. и З. К. да заплатят за уравнение на дела на И. Д., Е. Г. и Ц. Г. сумата 1 420 лв. , ведно със законната лихва от влизане на решението в сила до окончателното й изплащане. В тази част решението е постановено в противоречие с трайно установената съдебна практика относно определянето и присъждането на суми за уравнение на дяловете.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І- 10 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 755/2011 г. на Бургаския окръжен съд в частта, с която Н. К. и З. К. са осъдени да заплатят за уравнение на дела на И. Д., Е. Г. и Ц. Г. сумата 1 420 лв.
Указва на касатора в едноседмичен срок от получаване на съобщението да внесе по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 29 лв. и в същия срок да представи доказателства за това, като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След внасяне на дължимата държавна такса делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № І- 10 от 10.02.2014 г. по гр.д. № 755/2011 г. на Бургаския окръжен съд в останалата обжалвана част.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: