О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 349
София, 09.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание нае четвърти май две хиляди и дванадесета година , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1120/2011 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от В. П. Р. чрез адв. И. Д. против решение № 282 от 28.02.2011 г. по гр.д. № 3389/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено решение № 2563 от 26.07.2010 г. по гр.д. № 7820/09 г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната съдебна делба между М. П. П. и Василка П. Р. на недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор 56784.520.251.1.39, с предназначение- апартамент, жилище, с площ по документи 63.73 кв.м, ведно с избено помещение № 19 от 6.56 кв.м, и съответните идеални части от общите части на сградата с адрес : [населено място], [улица], [жилищен адрес]/39, при права 5/6 ид. части за М. П. П. и 1/6 ид. част за Василка П. Р., като е отхвърлен искът за делба на този имот по отношение на Л. Б. И..
В касационната жалба са наведени доводи за неправилност на въззивното решение поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационна жалба се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по разрешените с него правни въпроси: следва ли при възражение за нищожност на упълномощаването поради неспазване на изискванията на закона за съставянето му, съдът да посочи конкретния недъг /заболяване/, което съставлява пречка да се положи подпис и да се изпише пълното име при удостоверяване на частен документ по чл. 579, ал.2 ГПК; може ли наличието на счупена бедрена кост, артрозна болест, намален слух и старческа катаракта на упълномощителя, които не са довели до пълна слепота, глухота или невъзможност той да положи подпис върху пълномощното, да игнорират изискването за изписване на пълното му име като условие за действителност на нотариалното удостоверяване; в случай, че упълномощител не изпише трите си имена в хипотезата на чл. 589, ал.2 ГПК това влече ли нищожност на упълномощаването или сделката, сключена с това пълномощно.
В писмен отговор ответниците по касация М. М. В., О. М. П. и А. М. П., процесуални правоприемници на починалата в хода на процеса страна М. П. П., изразяват становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Л. Б. И. не е взела становище.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за до се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Установено е от фактическа страна и не е било спорно между страните, че процесният недвижим имот е бил съсобствен в режим на съпружеска имуществена общност между съпрузите П. С. Д. и Л. Б. И.. П. С. И. е починал на 23.01.1979 г. и е оставил за наследници преживяла съпруга Л. И. и две деца – М. П. П. и В. П. Р.. С нотариален акт № 101, т.ІV, дело № 416/09 г. Л. Б. И. чрез пълномощника си адв. П. е продала на дъщеря си М. П. собствените си 4/6 ид. части от имота за сумата 29 283.20 лв.
Срещу предявеният иск за делба жалбоподателката в настоящото производство е противопоставила възражение, че договорът за покупко- продажба, сключен между Л. Б. като продавач и М. П. като купувач е нищожен поради липса на воля и съгласие от страна на прехвърлителката и като привиден, прикриващ дарение. Поддържала е, че даденото от Л. И. пълномощно не е било оформено по предвидения в закона ред с оглед състоянието на упълномощителката, поради което не е могло да породи желаното правно действие. Договорът бил оформен като продажба с цел да се отнеме на ответницата възможността да атакува дарението или да иска намаляването му на основание чл. 30 ЗН.
Тези възражения са намерени за неоснователни от въззивния съд, който е посочил, че твърдяните от свидетелите изявления от Л. Б., според които тя искала да разпредели собствеността си поравно между двете си дъщери, не могат да обосноват извод за липса на съгласие за сключване на договора, а оттук – за нищожност на същия. С оглед здравословното състояние на прехвърлителката/ същата е родена през 1920 г./, била е обездвижена, страдала е от артрозна болест, намален слух и старческа катаракта, но не е била напълно сляпа и глуха, пълномощното е оформено по предвидения в чл. 579, ал.2 ГПК ред с полагане на отпечатък от десния палец, като е направено отбелязване от нотариуса, че това е по причина на болест и старост. На следващо място съдът е приел, че не се установява твърдяната от жалбоподателката симулация, но дори такава да е налице, разкриването й няма да доведе до целения от нея резултат – да иска отмяна на дарението или намаляването му на основание чл. 30 ЗН, тъй като наследството на прехвърлителката не е открито.
Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените в изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК правни въпроси, тъй като отговорът по тях няма да доведе до промяна на правата на жалбоподателката, при които е допуснато участието й в делбата. Сключената между Л. Б. и М. П. прехвърлителна сделка не засяга придобитите от жалбоподателката по наследяване от П. И. права върху имота. Жалбоподателката не е страна по нея, тя не накърнява нейни права и поради това няма правен интерес да иска сделката, с която нейната майка се е разпоредила със собствените си права, да бъде прогласена за нищожна. При положение, че няма открито наследство от Л. Б., жалбоподателката няма качеството на неин наследник и заявените в процеса възражения за нищожност на договора по естеството си представляват упражняване на чужди права, което е недопустимо.
По изложените съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 282 от 28.02.2011 г. по гр.д. № 3389/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: