О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 605
София, 13.11.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 3263/ 2014 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 35 от 26.03.2014 г. по в.гр.д. № 41/ 2014 г. на Търговищкия окръжен съд е потвърдено решение № 171 от 25.11.2013 г. по гр.д. № 137/2012 г. на Районен съд- Омуртаг, постановено във фазата по извършване на съдебна делба, с което е отхвърлена претенцията на С. С. Ю. за възлагане на основание чл. 349, ал.2 ГПК на допуснатия до делба недвижимия имот, представляващ УПИ І-197 в кв. 21 по устройствения план на [населено място], общ О., заедно с построените в него сгради, и делбата между съделителите е извършена чрез разпределение на делбените имоти по реда на чл. 353 ГПК, като УПИ І – 197 в кв. 21 по плана [населено място], с площ 1 220 кв.м, ведно с построените в него двуетажно масивно жилище със застроена площ 75 кв.м и навес от 85 кв.м, са поставени общ дял на съделителите А. С. Т., Х. С. Р., Е. С. С., М. С. М., А. М. М. и М. Л. Д., а УПИ ІІІ- 200 в кв. 21 по плана на с. село, с площ 1 280 кв.м, ведно с построените в него паянтово жилище от 30 кв.м, паянтова сграда от 60 кв.м и паянтова сграда от 15 кв.м, са поставени в дял на С. С. Ю., и са отхвърлени като неоснователни претенциите на ищеца С. Ю. по чл. 346 ГПК за заплащане на направените от него подобрения в УПИ І- 197 и за заплатени данък сгради и такса смет, в размер общо на сумата 5 800 лв.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. В. А. като пълномощник на С. С. Ю.. В нея са изложени подробно доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Жалбоподателят поддържа, че изводите на въззивния съд относно липсата на предпоставките на чл. 349, ал.2 ГПК за възлагане на допуснатия до делба УПИ І- 197 в кв. 21 по плана на селото, не съответстват на събраните по делото доказателства, като при формиране на този извод въззивният съд е кредитирал показанията на свидетел, който е заинтересован от изхода на делото.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК към касационната жалба се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до касационно обжалване, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон и е в противоречие с практиката на ВКС.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация А. С. Т., Х. С. Р., Е. С. С., М. С. М., А. М. М. и М. Л. Д. изразяват становище, че не са налице предпоставките за касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С влязло в сила решение е допусната съдебна делба между съделителите С. С. Ю., А. С. Тютюнева, Х. С. Р., Е. С. С., М. С. М., А. М. М. и М. Л. Д. по отношение на следните недвижими имоти, останали в наследство от техните родители С. С. Ю. и С. М. Ю.: дворно място, съставляващо УПИ І- 197 в кв. 21 по плана на [населено място], общ. О., с площ 1 200 кв.м., ведно с построените в него двуетажно масивно жилище и навес, и на УПИ ІІІ- 200 с площ 1 280 кв.м, заедно с изградените в него паянтово жилище и две паянтови сгради, при права по 2/12 ид. части за С. Ю., Х. Р., А. Тютюнева, Е. С. и М. М., и по 1/12 ид. част за А. М. и М. Д.. В срока по чл. 349, ал.4 ГПК съделителят С. Ю. е направил искане за възлагане на основание чл. 349, ал.2 ГПК на УПИ І- 197 с построените в него сгради, като е твърдял, че при откриване на наследството е живял в него и не притежава друго жилище. По делото е установено, че наследодателят на страните С. С. Ю. е починал на 02.11.1999 г., а С. М. Ю. – на 20.04.2000 г. След преценка на събраните по делото гласни доказателства въззивният съд е приел, че към момента на откриване на наследството на двамата наследодатели съделителят С. Ю. не е живял в наследствения имот, а е напуснал същия след сключване на граждански брак с В. Ю. през 1987 г. В жилището са останали да живеят бившата му фактическа съпруга и двете им деца. Жалбоподателят посещавал дома на родителите си, но не е живял в него и не го е ползвал по предназначение. За да обоснове този извод съдът се е позовал на показанията на св. А. А. и Дж. А., като е отчел тяхната незаинтересованост от изхода на делото, както и обстоятелството, че са съседи на имота и имат лични възприятия относно тези обстоятелства. Не е дал вяра на показанията на съпругата на жалбоподателя – В. Ю., и на неговия син С. С., отчитайки вероятната им заинтересованост от делото. Поради това е намерил възлагателната претенция на касатора за неоснователна и е приел, че делбата следва да се извърши по друг способ. Съобразявайки, че до делба са допуснати два урегулирани поземлени имота, както и че останалите съделители- ответници по иска за делба, които притежават общо 10/12 ид. части, за направили искане за отреждане на общ дял, е приел, че делбата следва да се извърши по начина, указан в чл. 353 ГПК- чрез разпределяне на имотите. Като е взел предвид, че съобразно правата си касаторът следва да получи дял от наследственото имущество на стойност 3 683 лв., че УПИ ІІІ с подобренията в него е оценен на 3 700 лв., а УПИ І- на 14 400 лв., е приел, че на касатора следва да бъде разпределен имота с по- ниска стойност, като по този начин той ще дължи на останалите съделители незначително парично уравнение в размер на 17 лв.
В изложението към касационната жалба не е посочено кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд и предопределил изхода на делото, по който се иска допускане на касационно обжалване на решението. Не е обосновано с посочване на конкретни решения твърдението на касатора, че въззивното решение е постановено в противоречие с практиката на ВКС. Касационната жалба и изложението към нея съдържат оплаквания за направената от въззивния съд преценка на доказателствата по делото, които според касатора налагат други фактически и правни изводи. По естеството си това са доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и за необоснованост на съдебния акт, които обаче не се обхващат от основанията на чл. 280, ал.1 ГПК. Съгласно приетото в ТР № 1/ 2010 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, освен ако не са налице данни за вероятна нищожност или недопустимост на обжалваното решение, касационната инстанция не може служебно да извежда от мотивите на въззивното решение или от съдържанието на касационната жалба правен въпрос, по който да се упражни касационен контрол. Това е задължение на жалбоподателя, а непосочването на правния въпрос е основание за недопускане на касационното обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 35 от 26.03.2014 г. по в.гр.д. № 41/ 2014 г. на Търговищкия окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: