О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 55
София, 03.02.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 82/2014г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от Г. И. Б. чрез нейния пълномощник адв. Б. М., против определение № 308 от 19.11.2013 г. по гр.д. № 4953/2013 г. на ВКС, І г.о. С него са оставени без разглеждане като недопустими подадените от Г. Б. касационна жалба вх. № 2212 от 18.05.2013 г. против решение № 149 от 16.04.2013 г. и касационна жалба вх.д. № 2646 от 17.06.2013 г. срещу допълнително решение № 203 от 20.05.2013 г., двете постановени по гр.д. № 87/2013 г. на Смолянския окръжен съд.
В частната жалба е направено оплакване за неправилност на обжалваното определение, като се твърди, че цената на предявения иск е 10 000 лв., т.е. над предвидения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий за обжалваемост на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба, взе предвид следното:
За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е констатирал, че е сезиран с касационна жалба против въззивно решение, постановено по искове на жалбоподателката Г. Б., В. Джинсова и С. Ю. против [община], за заплащане на обезщетение за тригодишен период в размер общо на 10 000 лв. вследствие невъзможността като наследници на И. Д. Б. да ползват собствения си недвижим имот. С оглед на това е приел, че цената на всеки един от исковете е под 5 000 лв., поради което по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване.
Обжалваното определение е правилно. Когато предмет на делото са няколко иска, предявени за разглеждане в едно общо производство при условията на обективно /чл. 210 ГПК/ и/или субективно / чл. 215 ГПК/ съединяване, преценката за допустимост на касационното обжалване съобразно установения в чл. 280, ал.2 ГПК критерий е с оглед цената на всеки от съединените искове, а не техния сбор. Всяка от тези претенции би могла да бъде предмет на самостоятелно исково производство, по което съдът да се произнесе с отделно решение. Предявяването на исковете за общо разглеждане с една искова молба не променя тяхната самостоятелност.
В случая се касае за три субективно съединени иска за парично вземане и макар общият сбор от цената на тези искове да е 10 000 лв., цената на всеки от тях е под 5 000 лв., поради което съставът на ВКС правилно е приел, че постановеното по тях въззивно решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 308 от 19.11.2013 г. по гр.д. № 4953/2013 г. на ВКС, І г.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: