О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 394
София 13.07.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева ч.гр.д. № 327/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Е. В. като пълномощник на А. Я. Х., срещу определение № 327 от 02.05.2012 г. по ч.гр.д. № 217/2012 г. на Варненския апелативен съд. В жалбата са наведени доводи за неправилност на определението и се иска неговата отмяна.
За да обоснове допускане на въззивното определение до касационно обжалване жалбоподателката се позовава на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно определение е потвърдено определение № 111 от 14.02.2011 г. по гр.д. № 314/2011 г. на Окръжен съд – Добрич, с което е оставен без разглеждане предявеният от А. Я. Х. против И. А. Г. и А. Г. Х. иск за признаване за установено, че вторият ответник- А. Х., не е биологичен баща на детето Е. А. Х.. Прието е, че искът е предявен след изтичане на едногодишния срок по чл. 62, ал.2 СК, поради което е недопустим.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно обжалване. На първо място жалбоподателката не е посочила кой е правният въпрос, разрешен от въззивния съд, който счита, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Ако това въпросът как следва да се квалифицира правно иск, предявен от майката за установяване, че съпругът й не е баща на детето – като такъв по чл. 62, ал.2 или като такъв по чл. 69 СК, този въпрос не е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал.1,т.3 ГПК, защото има формирана многобройна и трайно установена съдебна практика, която прави разграничение между предмета на исковете за оспорване на произход от бащата и предмета на исковете за установяване на произход от бащата. Освен това нормата на чл. 62, ал.2 СК е ясна и не се нуждае от тълкуване – майката може да оспори, че съпругът й не е баща на детето, като докаже, че то не е заченато от него. Този иск може да се предяви до една година от раждането. Срокът е преклузивен и пропускането му погасява на правото на иск на майката да оспори, че съпругът й е баща на роденото от нея по време на брака или преди изтичане на триста дни от прекратяването му дете. При безспорно установените по делото факти, че детето е родено на 07.12.2009 г., а искът по чл. 62, ал.2 СК е предявен от майката А. Х. на 29.04.2011 г., обоснован и съобразен със закона и трайно установената съдебна практика е изводът на съда в двете инстанции, че искът е предявен след изтичане на едногодишния преклузивен срок и поради това е недопустим.
По тези съображения въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 327 от 02.05.2012 г. по ч.гр.д. № 217/2012 г. на Варненския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: