О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 146
София, 13.03.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 7219/2013 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от [фирма] със седалище и адрес на управление [населено място], против решението на Софийски градски съд, постановено на 09.11.2012 г. по гр.д. № 12 648/09 г. В жалбата са изложени оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон. Жалбоподателят сочи, че при постановяване на решението въззивният съд не е обсъдил всички събрани по делото доказателства и не е направил собствени изводи по релевантните за спора факти. Необосновано е приел, че случая разпоредбата на чл. 70 З./ отм./ не намира приложение, а също така, че лица, които не са били собственици отчуждения по реда на З. недвижим имот могат да искат отмяна на отчуждаването по реда на ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др. Счита, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основанията по чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК по следните въпроси: 1/ Следва ли въззивната инстанция да извърши самостоятелна преценка на доказателствения материал, събран по делото и да направи свои самостоятелни фактически и правни изводи в качеството си на втора инстанция и това направено ли е в обжалваното решение; 2/ Допустимо ли е да се отчуждават идеални части от сграда, когато отчуждаването е за реконструкция и модернизация на търговски обект в същата сграда; 3/ Нищожна ли е заповедта за отчуждаване на идеални части от сградата, когато отчуждаването е за реконструкция и модернизация на обект в същата сграда; 4/ След извършване на реконструкцията и модернизацията на търговския обект отчуждените идеални части загубили ли са своето качество като такива; 5/ Допустимо ли е да се отменя отчуждаването на идеални части при условие, че мероприятието е осъществено и идеалните части са загубили своето качеството като такива; 6/ Допустимо ли е да се уважи искане за възстановяване на отчуждена собственост по чл. 1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., когато това искане не е направено от всички съсобственици; 7/ Допустимо ли е възстановяване на собственост върху отчужден недвижим имот на лица, които са придобили собственост в етажна собственост след датата на отчуждаването и които не са участвали в отчуждителното производство; 8/ Отчуждаването на стълбище и коридор- идеални части от общите части на сградата представляват ли недвижим имот по смисъла на чл. 1, ал.1 ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др.; 9/ Допустимо ли е заповедта за отмяна на отчуждаване да влезе в сила само след възстановяване на полученото обезщетение, без премахване на новоизградения вход от търговската организация, с който са обезщетени имотно съсобствениците. Касаторът поддържа, че въпроси №№ 1-7 са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС, съответно разрешавани са противоречиво от съдилищата, а въпроси № 8 и 9 – че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, доколкото като по тях не е установил да е формирана съдебна практика.
В писмен отговор на касационната жалба ответниците по касация Б. Б. П., Н. Б. П., А. Г. М., Т. А. Ш., А. М. А., Я. В. А., Е. В. Д., Л. П. П. и М. М. чрез своя процесуален представител адв. В. М., изразяват становище, че касационната жалба е недопустима по аргумент от чл. 280, ал.2 ГПК, тъй като цената на иска е под 5 000 лв.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на Софийски районен съд, І ГК, 35-ти състав, постановено на 07.08.2009 г. по гр.д. № 5417/2007 г., с което е [фирма] е осъдено на основание чл. 109 ЗС да преустанови действията, с които осуетява достъпа на ищците до жилищата им, като премахне три преградни стени, отбелязани с прекъсната линия на скицата – приложение № 2 към заключението на вещите лица по тройната съдебно- техническа експертиза, обозначени съответно под № 2, 5 и 6 , преграждащи коридора от входа на сградата, намираща се в [населено място], [улица], към стълбищната клетка. За да постанови този резултат, въззивният съд е приел, че ищците притежават право на собственост върху самостоятелни жилищни обекти в посочената по- горе жилищна сграда , а следователно – и право на собственост върху идеални части от общите части на сградата. През 1986 г. със заповед на председателя на ИК на СНС на основание чл. 95 З./ отм./ е отчужден входът на стълбището, откъм [улица]за реконструкция и модернизация на търговски обекти в същата сграда. Извършена е оценка и е определено обезщетение на собствениците. Въззивният съд е приел, че тази заповед е нищожна и не е породила отчуждително действие, тъй като има за предмет общи части на сградата, които принадлежат общо на всички етажни собственици и нямат статут на вещ, участваща самостоятелно в гражданския оборот. Общите части не могат да бъдат самостоятелен обект на прехвърлителни сделки, на други имуществени разпореждания и делба, включително и на отчуждителни процедури. Приел е, че разпоредбата на чл. 70 З./ отм./, на която се е позовал касаторът, не налага друг извод, тъй като в нея не е предвидена възможност за отчуждаване на общи части на сградите. Поради това въззивният съд е намерил за неотносими към изхода на спора въпросите дали мероприятието, за което е извършено отчуждаване, е било реализирано и дали молбата за отмяна на отчуждаването е била подадена в предвидения в ЗВСВНОИ по З., ЗПИНМ и др., срок, съответно дали заповедта на кмета по чл. 4 от реституционния закон е валидна и е произвела вещно действие.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Поставените от касатора правни въпроси не са обусловили изхода на делото и в този смисъл не осъществяват общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК. При данните по делото, че през 1986 г. е извършено отчуждаване на входа на стълбището на сградата, правилно въззивният съд е определил като съществен за изхода на спора въпроса за валидността на отчуждителната заповед. В съответствие с трайно установената съдебна практика и при правилно приложение на материалния закон- чл. 38 ЗС, съдът е приел, че входът на сградата и коридорът, водещ към стълбите за горните етажи, са общи части, предназначени функционално да обслужват цялата сграда, и собствеността върху тях е неразривно свързана със собствеността върху жилищните или други самостоятелни обекти в нея. Общите части по смисъла на чл. 38 ЗС нямат самостоятелно юридическо съществуване и не могат да бъдат предмет на отчуждаване чрез правна сделка или по административен ред отделно от обекта, към който принадлежат. В съответствие с това законово положение разпоредбата на чл. 70 З./ отм./, с която касаторът аргументира искането си за допускане на касационно обжалване по въпроси №№ 2-8, предвижда за изграждане на магазини и други заведения и помещения за обществено обслужване и на съоръжения за общо ползване в сградите да се отчуждават и идеални части от общите части на сградата, но не самостоятелно, а като принадлежност към отчуждените на това основание самостоятелни обекти или реални части от такива.
Въпросът за възможността общи части на сградата да бъдат предмет на самостоятелно отчуждаване при действието на З., не е обсъждан при постановяване на решението по гр.д. № 1577/05 г. на Софийски градски съд, поради което с оглед на това решение не може да се направи извод за противоречиво разрешаван правен въпрос по смисъла на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Това основание за допускане на касационно обжалване не е налице, когато различния резултат по делата се дължи на различните доводи и възражения на страните и различния доказателствен материал по всяко конкретно дело.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване решението на Софийски градски съд, постановено на 09.11.2012 г. по гр.д. № 12 648/09 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: