О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 13
София, 05.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1592/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 462 от 28.09.2010 г. по в.гр.д. № 756/2010 г. на Русенския окръжен съд е потвърдено решение № 53 от 05.07.2010 г. по гр.д. № 111/2010 г. на Беленския районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Г. П. Г. и С. П. Г. против С. С. Г. иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ за установяване, че ищците са собственици на описаните подробно в диспозитива на решението 5 бр. земеделски имоти.
Против въззивното решение в срока по чл. 283 ГПК е подадена касационна жалба от адв. Т. К. като пълномощник на Г. П. Г. и С. П. Г.. Жалбоподателите считат, че решението е незаконосъобразно, тъй като е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила .
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се сочи, че са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът С. С. Г. изразява становище, че искането за допускане на решението до касационно обжалване е недопустимо, а касационната жалба – неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
На първо място в своето решение въззивният съд е посочил, че исковата молба, подадена от Г. П. Г. и С. П. Г. е била нередовна, тъй като заявеният петитум не съответствува на изложените в нея обстоятелства, които сочат на иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ. Приел е също, че дори да се отстранят тези нередовности, предявеният иск е неоснователен, тъй като представените писмени доказателства – нотариален акт № 121/1947 г. и декларации за притежавани от наследодателя на ищците непокрити имущества пред Държавната планова комисия, не могат да обосноват обратен правен резултат, защото няма доказателства нивите, придобити по нотариалния акт, да са идентични с процесните, а декларациите пред Държавната планове комисия не са доказателства за право на собственост. Според въззивният съд обаче най- важният аргумент за отхвърляне на иска е този, че процесните земеделски имоти са били заявени за възстановяване по преписка вх. № 02028/1991 г. от наследодателят на ищците П. Г. не като негови собствени, а като принадлежащи на общия на страните наследодател Г. П. Г., не е обжалвал решението на ПК за възстановяването им и заедно с ответника по иска – С. С. Г., са се снабдили с констативен нотариален акт за собственост № 19, т.ХІХ, дело № 4402/97 г. като наследници на Г. П. Г..
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК жалбоподателите не са посочили правните въпроси, разрешени от въззивния съд, които считат, че са обусловили изхода по делото. Изложени са пространни теоретични съждения относно приложното поле на касационното обжалване; функциите на въззивната инстанция; доктриналното разбиране за “предмет на делото”; различните въпроси, по които съдът следва да се произнесе при постановяване на решението и последователността, в които ги разглежда; задължението му да обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните; изяснено е съдържанието на понятието “практика на ВКС” в контекста на основанията за касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК; предметния обхват на основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК и пр., без тези теоретични постановки да се свържат с конкретиката на настоящия правен спор и да се обоснове значението им за изхода по него. Към изложението са приложени 46 бр. актове на съдилищата – решения и определения, без да се съпоставят с обжалваното въззивно решение и да се изведат общите правни въпроси, разрешени с тях, за да се прецени налице ли е отклонение от практиката на ВКС или противоречива съдебна практика при тълкуването и прилагането на едни и същи правни норми. Съгласно разясненията, дадени в ТР № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС материалноправният или процесуалният въпрос, като обща предпоставка за достъп до касационното обжалване, е винаги конкретен, включен в предмета на делото и обуславя пряко или косвено решаващите изводи по спора. Касационната инстанция няма задължение да извлича този въпрос от доводите в касационната жалба и изложението към нея, още по- малко да съпоставя сама мотивите на приложените от касатора съдебни актове, за да прецени по кои правни въпроси се е формирала противоречива съдебна практика и дали тези въпроси се обхващат от и предмета на обжалваното въззивно решение. Посочването на правния въпрос, по който се иска допускане на касационно обжалване, е вменено в задължение на жалбоподателя, който, съгласно чл. 284, ал.3, т.1 ГПК следва да представи точно и мотивирано изложение на основанията за касационно обжалване. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, по който въззивния съд се е произнесъл, както е в настоящия случай, е достатъчно основание за недопускане на касационната жалба за разглеждане по същество.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 462 от 28.09.2010 г. по в.гр.д. № 756/2010 г. на Русенския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: