О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 389
София, 29.12.2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 2825/2015 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 248 ГПК.
Постъпила е молба от адв. Ю. Д. като пълномощник на Б. А. В., с която се иска допълване на постановеното по делото определение по чл. 288 ГПК в частта за разноските, като бъдат присъдени сторените от доверителката му разноски за адвокатско възнаграждение за защита пред ВКС.
В срока по чл. 248, ал.2 ГПК е подаден от отговор от адв. К. Д. в качеството й на пълномощник на третото лице – помагач П. Г.А.М. К., в който се изразява становище, че молбата е неоснователна, тъй като не са доказани претендираните разноски, поради това, че подписите в представените към отговора на касационната жалба договор за правна защита е съдействие и разходен касов ордер съществено се различават, посоченият в разходния ордер номер на делото не съответства на номера на делото на въззивния съд, както и че двата документа не са подписани от Б. В. и са представени в незаверено копие. В условията на евентуалност подържа, че заплатеното адвокатско възнаграждение не съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото, поради което следва да бъде намалено до минималния размер, предвиден в Наредба № 1 от 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по гр.д. № 2825/2015 г. по описа на ВКС е образувано по касационна жалба от П. Г.А.М. К., живущ в Н., който е встъпил като трето лице – помагач по делото по реда на чл. 218 ГПК на страната на ответницата Б. В., срещу решение № 504 от 22.12.2014 г. по в.гр.д. № 658/2014 г. на Врачанския окръжен съд. В писмен отговор на касационната жалба подпомаганата страна – Б. А. В. е изразила становище, че касационната жалба е неоснователна. В отговора е направено искане за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение за защита по делото пред касационната инстанция в размер на 600 лв.
С определение № 469 от 30.09.2015 г., постановено в производство по чл. 288 ГПК, не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение. С това определение съдът не се е произнесъл по направеното своевременно искане на ответницата Б. В. за присъждане на разноски.
Молбата да допълване на определението е подадена в едномесечния срок по чл. 248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е основателна.
Към отговора на касационната жалба е приложен договор за правна защита и съдействие, сключен на 24.04.2015 г. между Б. А. В. и адв. Ю. Д. с предмет изготвяне на отговор на касационната жалба на П. Г.А.м. К. срещу решение № 504 от 22.12.2014 г. по в.гр.д. № 658/2014 г. по описа на Окръжен съд Враца. Отбелязано е, че договореното адвокатско възнаграждение в размер на 600 лв. е платено с разписка върху разходен касов ордер от същата дата. Този ордер също е приложен към отговора на касационната жалба.
Съгласно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, отбелязването, че договореното адвокатско възнаграждение е заплатено, съдържащо се в договора за правна защита и съдействие, има характер на разписка и е достатъчно за доказване на действително направените разноски. Договорът е представен в ксероксно копие, но е заверен от адвокат Д. съобразно правомощията му по чл. 25, ал.5 от Закона за адвокатурата. Поради това настоящият състав намира за неоснователни възраженията за недоказаност на действително направените разноски.
Неоснователно е и възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение. Същото надхвърля незначително минималния размер от 500 лв., предвиден в чл. 9, ал.3 от Наредба № 1/ 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за изготвяне на отговор на касационна жалба и съответства на действителната фактическа и правна сложност на делото.
Предвид изложеното и на основание чл. 78, ал.10 ГПК молбата на Б. В. за присъждане на разноски за касационното производство в размер на 600 лв. е основателна и следва да бъде уважена.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
На основание чл. 248, ал.1 ГПК ДОПЪЛВА определение № 469 от 30.09.2015 г. по гр.д. № 2825/2015 г. на ВКС, І г.о., като ОСЪЖДА П. Г.А.М. К., гражданин на Н., със съдебен адрес [населено място], [улица], ет.7- чрез адв. К. Д., да заплати на Б. А. В. разноски по делото за касационната инстанция в размер на 600/ шестотин/ лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: