О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 232
София, 25. 04. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. гр.д. № 753/2012 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение на Софийски градски съд, постановено на 10.04.2012 г. по гр.д. № 13 514/2011 г. е потвърдено решението на Софийски районен съд от 05.05.2011 г. по гр.д. № 29 229/09 г., с което е отхвърлен предявеният от И. С. Й. против А. С. Й. иск за ревандикация на около 15 кв.м от УПИ ІІІ – …, заключени между точки 1-2-3-4-1 по скицата към заключението на съдебно- техническата експертиза на л. 62 от делото.
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. И. И. като пълномощник на И. С. Й.. Развити са оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на съдопроизводствените правила и на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, тъй като спорът е решен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Според касатора основният материалноправен въпрос е трябва ли да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС при безспорно доказано право на собственост върху недвижим имот и доказано неправомерно отнемане на част от този имот.
В писмен отговор на касационната жалба, подаден от адв. Щ. като пълномощник на ответника по касация А. С. Й. е изразено становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за ревандикация на терен с площ от около 15 кв.м. Твърдението на ищеца е било, че тази площ е част от собствения му УПИ ІІІ- … от кв. 184 е по плана на [населено място], м.”ж.к. Гърдова глава” по действащия към момента на предявяване на иска регулационен план и се владее без основание от ответника, който е собственик на съседния УПИ ХVІІІ- ….
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че по силата на нотариален акт № 116, т. Х., дело № 7351/1975 г. и протокол за делба от 29.10.1975 г. по гр.д. № 3505/75 г. по описа на Софийски районен съд, ищецът И. Й. е придобил правото на собственост върху парцел ХV – … в кв. 206 по плана на [населено място], целият с площ 598 кв.м, с неуредени сметки по регулация. През 1961 г. ответникът А. С. Й. и съпругата му Т. И. Й. закупили празно урегулирано дворно място с площ 850 кв.м, съставляващо парцел ХVІІ- … в кв. 206, за което е съставен нотариален акт за собственост, придобит по ЗРПВПВНИ № 88, т.ХVІІІ, дело № 3197/61 г. на нотариуса при Софийски районен съд. С помощта на съдебно- техническа експертиза е установено, че към момента на придобиване на посочените имоти от страните по делото е бил в сила регулационен план на [населено място], одобрен през 1959 г. По този план регулационната граница между парцели ХV-… и ХVІІ- … е минавала по линията между точки 1-2 по скицата, приложена на л. 62 от първоинстанционното дело. Следващият регулационен план е одобрен през 1997 г. По него имотът на ищеца съставлява парцел ІІІ- …, а този на ответника- ХVІІІ- … в кв. 184 Е. Регулационната граница между тях е изместена навътре в имота на ответника и минава по линия 3-4, посочена в същата скица. Площта, заключена между старата и новата регулационна линия по т. 1-2-3-4-1 е около 12 кв.м. Установено е, че тази площ се владее от ответника. Вещото лице е посочило, че няма данни за уреждане на сметки по регулация.
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че по дворищнорегулационния план от 1997 г. спорният имот се явява придаваемо място от имота на ответника към имота на ищеца. Регулацията не е приложена, тъй като липсват доказателства за изплащане на обезщетение за придаваемата част в сроковете по § 6, ал.2 и 4 ПР на ЗУТ. Поради това на основание § 8 от ПР на ЗУТ отчуждителното действие на дворищнорегулационния план е отпаднало и ищецът не се легитимира като собственик на спорната площ, заключена между точки 1-2-3-4-1 по скицата на вещото лице.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.1 и 2 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по формулирания в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК въпрос “Трябва ли да бъде уважен иск по чл. 108 ЗС при безспорно доказано право на собственост върху недвижим имот и доказано неправомерно отнемане на част от този имот”. Твърдението на касатора за разрешаване на този въпрос с обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС и на съдилищата в страната се основава на субективното му убеждение, че са били доказани всички предпоставки за уважаване на исковата му претенция, а не на направените от въззивния съд правни изводи, които са в обратен смисъл. След проследяване на регулационния статут на имотите на ищеца и на ответника, въззивният съд е направил извод, че ищецът не е придобил собствеността върху спорния терен, като подробно е мотивирал становището си по този въпрос с посочване на различията в нормативната уредба, касаеща придаваемите места, при действието на ЗТСУ/ отм./ и ЗУТ. Следователно, като е приел, че ищецът не е собственик на процесния имот и че това е достатъчно основание за отхвърляне на предявения от него иск за ревандикация, въззивният съд е постановил съдебен акт в съответствие с трайно установената съдебна практика.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като не са налице сочените от касатора основания по чл. 280, ал.1 ГПК.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, постановено на 10.04.2012 г. по гр.д. № 13 514/2011 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: