О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 494
София, 02.11.2010
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание на 28 октомври 2010 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ц. ч.гр.д. № 394/2010 година по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба, подадена от адв. Л. Т. като пълномощник на Л. Д. Ч., против определение № 1177 от 28.07.2010 година по ч.гр.д. № 87482010 година на Б. окръжен съд. С него е потвърдено определение № 2391 от 06.04.2010 година по гр.д. № 7266/09 г. на Б. районен съд, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на предявения иск. В частната жалба са изложени оплаквания за неправилност на въззивното определение поради неправилно приложение на процесуалния закон. Жалбоподателката счита, че въззивното определение подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като с него е разрешен процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Ответникът [фирма] със седалище и адрес на управление в[населено място] чрез своя процесуален представител адв. П. Т. в писмен отговор изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за достъп до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното.
За остави в сила определението на първоинстанционния съд за прекратяване на делото, въззивният съд е приел, че предявеният от Л. Ч. и нейният съпруг Х. К. Ч. против [фирма] иск с правно основание чл. 108 ЗС е процесуално недопустим, тъй като внася за разглеждане същия от обективна и субективна страна правен спор, разрешен със сила на пресъдено нещо по гр.д. № 3216/ 2000 г. на Б. районен съд. Съдът се е обосновал с това, че с влязло в сила решение по цитираното дело Х. К. Ч. е бил осъден на основание чл. 108 ЗС да предаде на [фирма] владението върху недвижим имот, представляващ ? ид. част от имот пл.№ 34 по кадастралния план на в.с. “Д.” от 1999 г., представляващ бивша нива с площ 3.266 кв.м., V категория, закупен от него с нотариален акт № 104, т.ІІ, дело № 740/99 г. Л. Д. чанева е съпруга на Х. Ч., като бракът им е сключен на 30.06.1979 г. , т.е. процесният имот е придобит на името на съпруга по време на брака им. Оттук съдът е направил извод, че макар съпругата да не е била конституирана като страна по гр.д. № 3216/2000 г. на Б. районен съд, като задължителен другар на ответника Х. Ч., тя е обвързана от силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и би могла да защити правата си само в производство по отмяна на влязлото в сила решение -чл. 233 ГПК/ отм./, съответно настоящ чл. 304 от ГПК, но не и чрез предявяване на нов иск на същото основание и със същия предмет.
В частната касационна жалба и в изложението към нея не е формулиран ясно процесуалноправния въпрос, разрешен от въззивния съд, за който жалбоподателката твърди, че е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. Акцентира се върху това, че решението по гр.д. № 3216/2000 г. е влязло в сила след заявен отказ от съпруга Х. Ч. пред въззивния съд / вероятно се има предвид оттегляне на въззивна жалба, тъй като Х. Ч. е бил ответник по делото, а отказът от иска е процесуално действие, което може да бъде извършено само от ищеца/, за което жалбоподателката не била дала съгласие, както и върху това, че сроковете по чл. 305 ГПК са изтекли, което дава основание на настоящия състав да приеме, че се поставя въпросът допустим ли е иск за собственост на вещ – съпружеска имуществена общност, предявен от съпруг, който не е бил конституиран като страна по делото по иск за собственост на същата вещ, по което има влязло в сила решение, постановено при участието на другия съпруг, ако сроковете по чл. 303 ГПК за отмяна на влязлото в сила решение са изтекли.
Този въпрос е разрешен по задължителен начин в т.12 от ППВС № 2/ 77 г. на ВС, където е прието, че когато се касае за спор с вещноправен характер, съпрузите имат качеството на необходими другари. Когато единият съпруг не е бил конституиран като ищец или като ответник, постановеното с участие само на другия съпруг решение има сила на присъдено нещо и по отношение на неучаствувалия в делото съпруг, защото поради естеството на спорното правоотношение то трябва да е еднакво за двамата съпрузи. В този случай законът в чл. 233, ал. 2 ГПК/ отм./, съотв. чл. 304 ГПК, е предвидил нарочен способ за отмяна на влязлото в сила решение. Това е единственият способ за защита на неучаствувалия по делото съпруг срещу силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение и той изключва исковата защита.
По тези съображения не е налице основанието по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното определение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1177 от 28.07.2010 година по ч.гр.д. № 874/2010 година на Б. окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: