О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 366
София, 15.06.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание , в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 211/2016 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение № 527 от 22.10.2015 г. по гр.д. № 746/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново е отменено решение № 313 от 27.03.2015 г. и определение № 1229 от 24.06.2015 г. по гр.д. № 2436/2014 г. на Районен съд – Велико Търново и вместо тях е постановено друго, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Ц. С. М. против [община] иск по чл. 108 ЗС за признаване на правото на собственост и предаване на владението върху поземлен имот № 42 в кв. 10 по плана на [населено място], с площ от 500 кв.м, който имот по ПУП на селото е включен в границите на УПИ І- за търговска сграда, кметство и поща, с уредени регулационни отношения по отношение на [улица].
В срока по чл. 283 ГПК против въззивното решение е подадена касационна жалба от адв. Ал. Ч. като пълномощник на ищцата Ц. С. М.. Изложени са оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон.
В изложението по чл. 284, ал.3,т.1 ГПК са поставени няколко правни въпроса, за които касаторката поддържа, че са обуславящи изхода на спора и осъществяват предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване: 1/Ползването на постройка в чужд имот пречи ли на собственика на терена да упражнява правото си на собственост в пълен обем. 2/ Приложим ли е искът по чл. 108 ЗС в случаите, когато трето лице владее терена и ползва в имота постройка. 3/ Това, че имотът е неограден, означава ли, че владелецът който владее земята и постройката, не оспорва правата на собственика върху дворното място.
В писмен отговор на касационната жалба ответникът по касация [община] изразява становище, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по поставените от касатора правни въпроси.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
По делото е установено и не е било спорно между страните, че на основание договор за покупко- продажба, оформен с нотариален акт № 715, т.ІV, нот. дело № 503/2010 г. ишцата Ц. С. М. е придобила правото на собственост върху недвижим имот, представляващ поземлен имот № 42, в кв. 10 по плана на [населено място], с площ от 500 кв.м, който по подробния устройствен план на селото е включен в УПИ І – за търговска сграда, кметство и поща. Имотът е бил възстановен на основание чл. 2, ал.2 ЗВСОНИ на бившите собственици С. И. Г., И. В. Г. и М. В. К.. С влязло в сила решение по в.гр.д. № 1252/1997 г. на Великотърновския окръжен съд [община] е осъдена да предаде на посочените лица владението върху този имот. Собствениците са въведени във владение през 1999 г. През 1996 г. в имота е изградена временна преместваема постройка, в която се е помещавала здравната служба в селото. Със съгласието на собствениците ползването й за здравна служба е продължило до 2006 г., след което до 2012 г. е ползвана от работниците, ремонтиращи пътя за [населено място] и Прохода на Републиката. Имотът, който е бил част от площада на селото, не е ограден, и през него свободно преминават хора и спират автомобили. Дървената постройка е заключена, не се ползва от никого, макар ключ за нея да се съхранява в кметството.
При така установените факти по делото въззивният съд е намерил за недоказано твърдението на ищцата, че процесният имот се държи или владее от ответника [община]. Не е установено след извършения през 1999 г. въвод във владение ответникът чрез кметския наместник на [населено място] да е установил отново фактическа власт върху терена. Имотът е празен и неограден, а достъпът на различни лица до него не е ограничен. По отношение на съществуващата постройка съдът е приел, че същата представлява преместваем обект по смисъла на чл. 120а ППЗТСУ/ отм./, и не следва собствеността върху земята. Доколкото същата пречи на собственика на терена да упражнява правото си на собственост в пълен обем, последният има на разположение друг ред за защита, а не чрез иска по чл. 108 ЗС.
Не са налице предпоставките на чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по поставените от жалбоподателката правни въпроси. Следва да се отбележи, че в изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК на основанията за допускане на касационно обжалване не е обосновано наличието на някой от изчерпателно изброените в чл. 280, ал.1, т.1-3 ГПК специални критерии за селектиране на касационните жалби – дали поставените въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, или са разрешавани противоречиво от съдилищата, или са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Първият от поставените въпроси е и неотносим към изхода на настоящия спор. Дали постройката пречи на собственика да упражнява в пълен обем правото си на собственост е въпрос, който би имал значение за основателността на иск по чл. 109 ЗС, какъвто в случая не е предявен. Останалите два въпроса също не са обуславящи изхода на спора, доколкото предпоставят условието, че теренът и постройката се владеят от ответника. Видно от изложените съображения за отхвърляне на иска за ревандикация, именно тази предпоставка е приета за недоказана. След преценка на събраните по делото доказателства е направен извод, че ищцата е собственик на терена, но ответникът не упражнява фактическа власт върху него – имотът е неограден и безпрепятствен достъп до него имат неограничен кръг лица, а постройката не се ползва от никого. Съответствието на този извод с доказателствата не може да бъде проверявано в настоящото производство, тъй като необосноваността не е сред основанията по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
По тези съображения въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 527 от 22.10.2015 г. по гр.д. № 746/2015 г. на Окръжен съд – Велико Търново.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: